Постинг
19.03.2011 17:26 -
Пролетно почистване - Речник на чуждите думи (чуждици)
Автор: zelas
Категория: История
Прочетен: 81760 Коментари: 61 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2012 11:57
Прочетен: 81760 Коментари: 61 Гласове:
22
Последна промяна: 22.11.2012 11:57
Думите чуждици в нашия език винаги са ме дразнили. Дори когато чуя хора да говорят на чужд език, но доловя някой познати думи, ми звучат като във вица "Джабала-джабала еманципация".
Сега е пролет и викам да направим малко пролетно почистване на езика ни, като всеки предложи чисто български думи, които да заместят чуждиците. Като за начало, започваме с тези:
А
автентичност (гр.) = ДОСТОВЕРНОСТ, МЕРОДАВНОСТ, ИСТИННОСТ, ТОЧНОСТ
агрѐсия (гр.) = НАШЕСТВИЕ, ЗАВОЕВАНИЕ, НАПАДЕНИЕ
адаш (тур.) = СЪИМЕННИК
айляк (тур.) = БЕЗДЕЛНИК
акъл (тур.) = УМ
анализ (лат.) = РАЗБОР
анонимен (лат.) = БЕЗИМЕНЕН
анкета (фр.) = ПРОУЧВАНЕ, ИЗСЛЕДВАНЕ
ансамбъл (фр.) = ГРУПА, СЪСТАВ, СБОР, ДРУЖНОСТ, ЦЕЛОКУПНОСТ
акаунт (англ.) = СМЕТКА
асимилация (лат.) = ПРЕТОПЯВАНЕ
Б
база (лат.) = ОСНОВА, ЛОЖЕ, ОПОРА
баир (тур.) = МОГИЛА, ХЪЛМ
бакшиш (тур.) = ПОЧЕРПУШКА, ДАР
безхаберие (тур.) = НЕСПОСОБНОСТ
беля (тур.) = ПАКОСТ, НЕПРИЯТНОСТ, БЕДА
бизнес (англ.) = РАБОТА, ЗАНАЯТ
бодигард (фр.) = ТЕЛОХРАНИТЕЛ, СТРАЖА
боклук (тур.) = СМЕТ
ботуш (фр.) = СКОРЕН
борса (хол.) = ТЪРЖИЩЕ
боя = ЦВЕТИЛО
В
вариант (лат.) = РАЗНОВИДНОСТ, ИЗМЕНЕНИЕ, ПРОМЯНА, РАЗЛИКА
вот (лат.) = ГЛАСУВАНЕ
Г
гара (фр.) = ЗАСТАН
гардероб (фр.) = ХРОЛОБ, ДРЕШНИК
Д
депутат (лат.) = ПРЕДСТАВИТЕЛ
деградация (лат.) = УПАДЪК
дисидент (лат.) = РАЗКОЛНИК, ОТЦЕПНИК, ОТСТЪПНИК
джентълмен (англ.) = БЛАГОВЪЗПИТАН, БЛАГОРОДЕН, ВЕЛИКОДУШЕН
джудже (тур.) = МЪНИК
диагноза (гр.) = ПРЕЦЕНКА
документ (лат.) = СВИДЕТЕЛТСВО, ДОКАЗАТЕЛСТВО, СВЕДЕНИЕ, УДОСТОВЕРЕНИЕ
доктрина (лат.) = УЧЕНИЕ
Е
егоизъм (лат.) = АЗСТВО, СЕБЕЛЮБИЕ, САМОЛЮБИЕ, СЕБИЧНОСТ
егоист (лат.) = АЗАР, СЕБЕЛЮБЕЦ
ефект (фр.) = ПОСЛЕДИЦА, ПОСЛЕДСТВИЕ, СЛЕДСТВИЕ, ДЕЙСТВИЕ
ефективен (фр.) = ДЕЙСТВЕН
ексклузивно (фр.) = ИЗКЛЮЧИТЕЛНО
експеримент (лат.) = ОПИТ
екстремен (фр.) = КРАЕН, ОПАСЕН
Ж
вино (лат.) = ЖЕЛА
журналист (фр.) = ВЕСТНИКАР
З
занаят (тур.) = ПОМИНЪК, ЗАНИМАНИЕ
зехтин (тур.) = МАСЛИНА
зор (тур.) = ЗАТРУДНЕНИЕ
И
идея (ост.) = ХРУМВАНЕ, ВИДЕЯ
илюзия (фр.) = ЗАБЛУДА, ИЗМАМА, БЛЯН, ЗАСЛЕПЕНИЕ, САМОЗАБЛУДА
имейл (англ.) = Е-ПОЩА
имидж (англ.) = ПРЕДСТАВА
импулс (лат.) = ПОДТИК
инвестиция (лат.) = ВЛОЖЕНИЕ
инерция (лат.) = ХОД, ДВИЖЕНИЕ
инициатива (лат.) = НАЧИНАНИЕ
интересен (фр.) = ЛЮБОПИТЕН
инстѝнкт (лат.) = ВЪТРЕШНО ЧУСТВО
инструмент (лат.) = СГОДА, СЕЧИВО
интернет (англ.) = МРЕЖА
интелигентен (лат.) = УМОВИТ, ПРОСВЕТЕН, БУДЕН
интуѝция (лат.) = УСЕТ, ПРОЗРЕНИЕ, ПРОБЛЯСЪК
информация (лат.) = ОСВЕТЛЕНИЕ
К
кампания (ит.) = ПОХОД, ДВИЖЕНИЕ
капитулация (лат.) = ПРИМИРЕНИЕ
картина (рус.) = БЕЛЯЗ
кауза (лат.) = ДЕЛО, ДЕЯНИЕ, РАБОТА, ВЕРУЮ
кенеф (тур.) = НУЖНИК
кибрит (тур.) = ПАЛИЧЕ, ПАЛЕРКА
кликвам (англ.) = ЩРАКВАМ
клюкар = ШЕПОТНИК
кофа (араб.) = ВЕДРО
колабора̀ция (англ.) = СЪТРУДНИЧЕСТВО
колан (тур.) = ПОДПРЕГ
компетентен (фр.) = СПОСОБЕН
компромис (фр.) = СПОГОДБА, РАЗБИРАТЕЛСТВО, СПОРАЗУМЕНИЕ, ОТСТЪПКА
контрол (лат.) = НАДЗОР, ПРОВЕРКА, РЪКОВОДТСВО
конфлѝкт (лат.) = СТЪЛКНОВЕНИЕ, ДВУБОЙ, СБЛЪСЪК, СЪПЕРНИЧЕСТВО, СПОР, СХВАТКА, ПРЕРЕКАНИЕ, ПРЕПИРАНЕ, КАРАНИЦА
конфронтация (лат.) = ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ, СБЛЪСЪК
контекст (лат.) = ОБСТОЯТЕЛСТВО
контрол (лат.) = НАДЗОР, ПРОВЕРКА, УПРАВЛЕНИЕ, ГОСПОДСТВО
корекция (фр.) = ПОПРАВЯНЕ, ПОПРАВКА
корупция (лат.) = ПОДКУПНИЧЕСТВО, ПРОДАЖНИЧЕСТВО, ПОКВАРА, РАЗЛОЖЕНИЕ, ВЛОШАВАНЕ
креват (тур.) = ЛЕГЛО
куриер = БЪРЗОХОДЕЦ, ПРАТЕНИК, РАЗСИЛЕН
куц (тур.) = ХРОМ
късмет (тур.) = СРЕТА
Л
леген (тур.) = УМИВАЛНИК
лекция (лат.) = УРОК, ОБУЧЕНИЕ
лидер = ВОДИТЕЛ, ВОДАЧ, ВОЖД, НАЧАЛНИК, ГЛАВАТАР, ПРЕДВОДИТЕЛ
логика (гр.) = РАЗСЪЖДЕНИЕ, ПРИЧИННОСТ
лоялен (фр.) = ДОБРОСЪВЕСТЕН, ВЕРЕН, ПРЕДАН, ЧЕСТЕН, ПОЧТЕН, ИСКРЕН
М
магазин (араб.) = ПРОДАВНИЦА
магданоз (тур.) = МЕРОДИЯ
магия (гр.) = ВЪЛШЕБСТВО, ТАЙНСТВЕНОСТ, ЧАРОДЕЙСТВО, ЗАКЛИНАНИЕ, ОБАЯНИЕ, ПЛЕНИТЕЛНОСТ
максимален (лат.) = НАЙ-ГОЛЯМ, КРАЕН, ПОСЛЕДЕН
манипулация (лат.) = ИЗМАМА, ЗАБЛУДА
машина (фр.) = СТАНОК, УРЕД, СЪОРЪЖЕНИЕ, РАМА
масивен (лат.) = СТАНОВИТ
мениджър (фр.) = УПРАВИТЕЛ
мерак (тур.) = ЛЮБОПИТСТВО
мерси (фр.) = БЛАГОДАРЯ
минимален (лат.) = НАЙ-МАЛЪК, ДРЕБЕН, СИТЕН, НИЩОЖЕН, НЕЗАБЕЛЕЖИМ
модел (фр.)= ОБРАЗЕЦ, МОСТРА, ПРИМЕР, КРОЙКА
модифика̀ция (лат.) = ВИДОИЗМЕНЕНИЕ
момент (фр.) = МИГ, МИГНОВЕНИЕ, СЛУЧАЙ
мониторинг (англ.) = НАБЛЮДАВАНЕ, НАБЛЮДЕНИЕ
мотив (лат.) = ПОДБУДА
мустак (гр.) = ВЪС
мухъл (тур.) = ПЛЕСЕН, РАЗВАЛА, ЗАГНИВАНЕ
Н
нишесте (тур.) = СКОРБЯЛА
О
офис (англ.) = СЛУЖЕБНА СТАЯ
П
пара̀ (тур.) = КАПИЦА (без пукната капица)
паралел (лат.) = УСПОРЕДНИК
парола (ит.)= ТАЙНИЦА
пасаж (фр.) = ИЗВАДКА, ОТКЪСЛЕК, ОТКЪС
пасивен (лат.) = БЕЗУЧАСТЕН, РАВНОДУШЕН, БЕЗДЕЕН, МУДЕН
период (лат.) = СТАДИЙ
пощальон = ВЕСТОНОСЕЦ
проблем (фр.) = ТРУДНОСТ, ЗАТРУДНЕНИЕ, БЕДА, НУЖДА, ЛИШЕНИЕ, УСИЛИЕ, УСЛОЖНЕНИЕ
програма (лат.) = КРОЕЖ, РАЗПИСАНИЕ, РЕД
продуктивен (лат.) = ПЛОДОВИТ, ПЛОДОНОСЕН, ПЛОДОРОДЕН, ИЗОБИЛЕН, БОГАТ
презентация (фр.) = ПРЕДСТАВЯНЕ
престиж (фр.) = ВЛИЯНИЕ, ПОЧИТ, УВАЖЕНИЕ, ОБАЯНИЕ
прецизност (лат.) = ТОЧНОСТ, ПРАВИЛНОСТ, ОПРЕДЕЛЕНОСТ, ЯСНОТА
промоция (фр.) = НАМАЛЕНИЕ
просперитет (фр.) = РАЗЦВЕТ, ПРОЦЪФТЯВАНЕ
протестирам (лат.) = БУНТУВАМ СЕ, ПРЕИЗПОВЯДВАМ, НЕДОВОЛЦТВУВАМ,
Р
рафт (герм.) = ЛАВИЦА
регистрация (лат.) = ВПИСВАНЕ, ЗАПИСВАНЕ, ВХОД, СМЕТКА
ритуал (лат.) = ОБРЕД, ОБИЧАЙ, СЛУЖБА, ЧЕСТВУВАНЕ
С
сантименталност (фр.) = ПРОЧУСТВЕНОСТ
сапун (тур.) = ОТРИВ
ситуация (лат.) = ПОЛОЖЕНИЕ
сигнал (лат.) = ЗНАК, ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
система (гр.) = УРЕДБА, УСТРОЙСТВО, НАПРАВА
скептик (лат.) = НЕВЕРНИК, НЕДОВЕРЧИВ
спектакъл (фр.) = ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, ЗРЕЛИЩЕТО
специален (лат.) = ОТСЕБЕН
стагнация (лат.) = ЗАСТОЙ
стомах (тур.) = ЖЕЛУДЪК
Т
тефтер (тур.) = РАБОШ
текст (лат.) = СЛОВНИК, СЪДЪРЖАНИЕ, ПИСМО, ИЗВАДКА, ОТКЪСЛЕК
тема (лат.) = ОБСЕГ
термин (фр.) = ОБОЗНАЧЕНИЕ, РАБОТНА ДУМА
технология (гр.) = ПОХВАТ
тиган (тур.) = ВРЪШНИК
тийнейджър (англ.) = МОМЪК или ДЕВОЙКА
тире (фр.) = ЧЕРТИЦА, ЩРИХА
тоалетна (фр.) = НУЖНИК
топка (тур.) = ВАЛКА
традиция (лат.) = ОБИЧАЙ, ПРЕДАНИЕ, ВЯРВАНЕ
трансформѝрам (лат.) = ПРОМЕНЯМ
тротоа̀р (фр.) = ПЛОЧНИК
У
уважение (рус.) = ТАЧ, ТАЧЕНЕ
уникален (лат.) = НЕПОВТОРИМ, ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН, НЕОБИКНОВЕН
Ф
факт (лат.) = ОБСТОЯТЕЛСТВО, ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
фактор (лат.) = СТОРНИК
фатален (лат.) = БЕЗВЪЗВРАТЕН, НЕВЪЗВРАТИМ, ПРЕДОПРЕДЕЛЕН, СЪТБОНОСЕН
феноменален (лат.) = ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН, ЗАБЕЛИЖИТЕЛЕН, УДИВИТЕЛЕН, НЕВЕРОЯТЕН
фестивал (лат.) = ПРАЗНИК
филия (гр.) = ПОРЯЗНИЦА
фолклор (герм.) = НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО
фондация (фр.) = ДРУЖЕСТВО, ПРЕДПРИЯТИЕ, СДРУЖЕНИЕ
Х
хуманизъм (лат.) = ЧОВЕКОЛЮБИЕ
Ц
цивилизация (лат.) = МАТЕРИАЛЕН НАПРЕДЪК
Ч
чао (ит.) = ДОВИЖДАНЕ
чадър (тур.) = ДЪЖДОБРАН, ШАТЪР
чанта (тур.) = ТОРБА
чаршаф (тур.) = ПАКУЛ
чеиз (тур.) = ПРИКЯ
чекмедже (тур.) = КАСТ, ФИОКА, ЯЩИК, ХАЗНА, САНДЪК, КУТИЯ
черчеве (тур.) = РАМКА НА ПРОЗОРЕЦ
чешма (тур.) = МИВКА, ИЗВОР
чиния = БЛЮДО
чорба (тур.) = СУПА
чувал (тур.) = ВРЕТНИЩЕ
Ш
шкаф (герм.) = СКРИН, ПОСУДНИК, ПОСТАВНИК
Ю
юмрук (тур.) = ПЕСТНИК, ПЕСТНИЦА
---------------------
РЕЧНИЦИ
Речник на българския език
Словоред
Тълковен речник
Уикиречник
Уикикниги
Речник на чуждиците в Български език
Речник на редки, остарели и диалектни думи
Речник на турските думи в българския език
Online Etymology Dictionary
Правописни упътвания за малки и големи
Поставям си за цел да заменя почти всички чуждици в статиите, които пиша.
А вие?
Сега е пролет и викам да направим малко пролетно почистване на езика ни, като всеки предложи чисто български думи, които да заместят чуждиците. Като за начало, започваме с тези:
А
автентичност (гр.) = ДОСТОВЕРНОСТ, МЕРОДАВНОСТ, ИСТИННОСТ, ТОЧНОСТ
агрѐсия (гр.) = НАШЕСТВИЕ, ЗАВОЕВАНИЕ, НАПАДЕНИЕ
адаш (тур.) = СЪИМЕННИК
айляк (тур.) = БЕЗДЕЛНИК
акъл (тур.) = УМ
анализ (лат.) = РАЗБОР
анонимен (лат.) = БЕЗИМЕНЕН
анкета (фр.) = ПРОУЧВАНЕ, ИЗСЛЕДВАНЕ
ансамбъл (фр.) = ГРУПА, СЪСТАВ, СБОР, ДРУЖНОСТ, ЦЕЛОКУПНОСТ
акаунт (англ.) = СМЕТКА
асимилация (лат.) = ПРЕТОПЯВАНЕ
Б
база (лат.) = ОСНОВА, ЛОЖЕ, ОПОРА
баир (тур.) = МОГИЛА, ХЪЛМ
бакшиш (тур.) = ПОЧЕРПУШКА, ДАР
безхаберие (тур.) = НЕСПОСОБНОСТ
беля (тур.) = ПАКОСТ, НЕПРИЯТНОСТ, БЕДА
бизнес (англ.) = РАБОТА, ЗАНАЯТ
бодигард (фр.) = ТЕЛОХРАНИТЕЛ, СТРАЖА
боклук (тур.) = СМЕТ
ботуш (фр.) = СКОРЕН
борса (хол.) = ТЪРЖИЩЕ
боя = ЦВЕТИЛО
В
вариант (лат.) = РАЗНОВИДНОСТ, ИЗМЕНЕНИЕ, ПРОМЯНА, РАЗЛИКА
вот (лат.) = ГЛАСУВАНЕ
Г
гара (фр.) = ЗАСТАН
гардероб (фр.) = ХРОЛОБ, ДРЕШНИК
Д
депутат (лат.) = ПРЕДСТАВИТЕЛ
деградация (лат.) = УПАДЪК
дисидент (лат.) = РАЗКОЛНИК, ОТЦЕПНИК, ОТСТЪПНИК
джентълмен (англ.) = БЛАГОВЪЗПИТАН, БЛАГОРОДЕН, ВЕЛИКОДУШЕН
джудже (тур.) = МЪНИК
диагноза (гр.) = ПРЕЦЕНКА
документ (лат.) = СВИДЕТЕЛТСВО, ДОКАЗАТЕЛСТВО, СВЕДЕНИЕ, УДОСТОВЕРЕНИЕ
доктрина (лат.) = УЧЕНИЕ
Е
егоизъм (лат.) = АЗСТВО, СЕБЕЛЮБИЕ, САМОЛЮБИЕ, СЕБИЧНОСТ
егоист (лат.) = АЗАР, СЕБЕЛЮБЕЦ
ефект (фр.) = ПОСЛЕДИЦА, ПОСЛЕДСТВИЕ, СЛЕДСТВИЕ, ДЕЙСТВИЕ
ефективен (фр.) = ДЕЙСТВЕН
ексклузивно (фр.) = ИЗКЛЮЧИТЕЛНО
експеримент (лат.) = ОПИТ
екстремен (фр.) = КРАЕН, ОПАСЕН
Ж
вино (лат.) = ЖЕЛА
журналист (фр.) = ВЕСТНИКАР
З
занаят (тур.) = ПОМИНЪК, ЗАНИМАНИЕ
зехтин (тур.) = МАСЛИНА
зор (тур.) = ЗАТРУДНЕНИЕ
И
идея (ост.) = ХРУМВАНЕ, ВИДЕЯ
илюзия (фр.) = ЗАБЛУДА, ИЗМАМА, БЛЯН, ЗАСЛЕПЕНИЕ, САМОЗАБЛУДА
имейл (англ.) = Е-ПОЩА
имидж (англ.) = ПРЕДСТАВА
импулс (лат.) = ПОДТИК
инвестиция (лат.) = ВЛОЖЕНИЕ
инерция (лат.) = ХОД, ДВИЖЕНИЕ
инициатива (лат.) = НАЧИНАНИЕ
интересен (фр.) = ЛЮБОПИТЕН
инстѝнкт (лат.) = ВЪТРЕШНО ЧУСТВО
инструмент (лат.) = СГОДА, СЕЧИВО
интернет (англ.) = МРЕЖА
интелигентен (лат.) = УМОВИТ, ПРОСВЕТЕН, БУДЕН
интуѝция (лат.) = УСЕТ, ПРОЗРЕНИЕ, ПРОБЛЯСЪК
информация (лат.) = ОСВЕТЛЕНИЕ
К
кампания (ит.) = ПОХОД, ДВИЖЕНИЕ
капитулация (лат.) = ПРИМИРЕНИЕ
картина (рус.) = БЕЛЯЗ
кауза (лат.) = ДЕЛО, ДЕЯНИЕ, РАБОТА, ВЕРУЮ
кенеф (тур.) = НУЖНИК
кибрит (тур.) = ПАЛИЧЕ, ПАЛЕРКА
кликвам (англ.) = ЩРАКВАМ
клюкар = ШЕПОТНИК
кофа (араб.) = ВЕДРО
колабора̀ция (англ.) = СЪТРУДНИЧЕСТВО
колан (тур.) = ПОДПРЕГ
компетентен (фр.) = СПОСОБЕН
компромис (фр.) = СПОГОДБА, РАЗБИРАТЕЛСТВО, СПОРАЗУМЕНИЕ, ОТСТЪПКА
контрол (лат.) = НАДЗОР, ПРОВЕРКА, РЪКОВОДТСВО
конфлѝкт (лат.) = СТЪЛКНОВЕНИЕ, ДВУБОЙ, СБЛЪСЪК, СЪПЕРНИЧЕСТВО, СПОР, СХВАТКА, ПРЕРЕКАНИЕ, ПРЕПИРАНЕ, КАРАНИЦА
конфронтация (лат.) = ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ, СБЛЪСЪК
контекст (лат.) = ОБСТОЯТЕЛСТВО
контрол (лат.) = НАДЗОР, ПРОВЕРКА, УПРАВЛЕНИЕ, ГОСПОДСТВО
корекция (фр.) = ПОПРАВЯНЕ, ПОПРАВКА
корупция (лат.) = ПОДКУПНИЧЕСТВО, ПРОДАЖНИЧЕСТВО, ПОКВАРА, РАЗЛОЖЕНИЕ, ВЛОШАВАНЕ
креват (тур.) = ЛЕГЛО
куриер = БЪРЗОХОДЕЦ, ПРАТЕНИК, РАЗСИЛЕН
куц (тур.) = ХРОМ
късмет (тур.) = СРЕТА
Л
леген (тур.) = УМИВАЛНИК
лекция (лат.) = УРОК, ОБУЧЕНИЕ
лидер = ВОДИТЕЛ, ВОДАЧ, ВОЖД, НАЧАЛНИК, ГЛАВАТАР, ПРЕДВОДИТЕЛ
логика (гр.) = РАЗСЪЖДЕНИЕ, ПРИЧИННОСТ
лоялен (фр.) = ДОБРОСЪВЕСТЕН, ВЕРЕН, ПРЕДАН, ЧЕСТЕН, ПОЧТЕН, ИСКРЕН
М
магазин (араб.) = ПРОДАВНИЦА
магданоз (тур.) = МЕРОДИЯ
магия (гр.) = ВЪЛШЕБСТВО, ТАЙНСТВЕНОСТ, ЧАРОДЕЙСТВО, ЗАКЛИНАНИЕ, ОБАЯНИЕ, ПЛЕНИТЕЛНОСТ
максимален (лат.) = НАЙ-ГОЛЯМ, КРАЕН, ПОСЛЕДЕН
манипулация (лат.) = ИЗМАМА, ЗАБЛУДА
машина (фр.) = СТАНОК, УРЕД, СЪОРЪЖЕНИЕ, РАМА
масивен (лат.) = СТАНОВИТ
мениджър (фр.) = УПРАВИТЕЛ
мерак (тур.) = ЛЮБОПИТСТВО
мерси (фр.) = БЛАГОДАРЯ
минимален (лат.) = НАЙ-МАЛЪК, ДРЕБЕН, СИТЕН, НИЩОЖЕН, НЕЗАБЕЛЕЖИМ
модел (фр.)= ОБРАЗЕЦ, МОСТРА, ПРИМЕР, КРОЙКА
модифика̀ция (лат.) = ВИДОИЗМЕНЕНИЕ
момент (фр.) = МИГ, МИГНОВЕНИЕ, СЛУЧАЙ
мониторинг (англ.) = НАБЛЮДАВАНЕ, НАБЛЮДЕНИЕ
мотив (лат.) = ПОДБУДА
мустак (гр.) = ВЪС
мухъл (тур.) = ПЛЕСЕН, РАЗВАЛА, ЗАГНИВАНЕ
Н
нишесте (тур.) = СКОРБЯЛА
О
офис (англ.) = СЛУЖЕБНА СТАЯ
П
пара̀ (тур.) = КАПИЦА (без пукната капица)
паралел (лат.) = УСПОРЕДНИК
парола (ит.)= ТАЙНИЦА
пасаж (фр.) = ИЗВАДКА, ОТКЪСЛЕК, ОТКЪС
пасивен (лат.) = БЕЗУЧАСТЕН, РАВНОДУШЕН, БЕЗДЕЕН, МУДЕН
период (лат.) = СТАДИЙ
пощальон = ВЕСТОНОСЕЦ
проблем (фр.) = ТРУДНОСТ, ЗАТРУДНЕНИЕ, БЕДА, НУЖДА, ЛИШЕНИЕ, УСИЛИЕ, УСЛОЖНЕНИЕ
програма (лат.) = КРОЕЖ, РАЗПИСАНИЕ, РЕД
продуктивен (лат.) = ПЛОДОВИТ, ПЛОДОНОСЕН, ПЛОДОРОДЕН, ИЗОБИЛЕН, БОГАТ
презентация (фр.) = ПРЕДСТАВЯНЕ
престиж (фр.) = ВЛИЯНИЕ, ПОЧИТ, УВАЖЕНИЕ, ОБАЯНИЕ
прецизност (лат.) = ТОЧНОСТ, ПРАВИЛНОСТ, ОПРЕДЕЛЕНОСТ, ЯСНОТА
промоция (фр.) = НАМАЛЕНИЕ
просперитет (фр.) = РАЗЦВЕТ, ПРОЦЪФТЯВАНЕ
протестирам (лат.) = БУНТУВАМ СЕ, ПРЕИЗПОВЯДВАМ, НЕДОВОЛЦТВУВАМ,
Р
рафт (герм.) = ЛАВИЦА
регистрация (лат.) = ВПИСВАНЕ, ЗАПИСВАНЕ, ВХОД, СМЕТКА
ритуал (лат.) = ОБРЕД, ОБИЧАЙ, СЛУЖБА, ЧЕСТВУВАНЕ
С
сантименталност (фр.) = ПРОЧУСТВЕНОСТ
сапун (тур.) = ОТРИВ
ситуация (лат.) = ПОЛОЖЕНИЕ
сигнал (лат.) = ЗНАК, ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
система (гр.) = УРЕДБА, УСТРОЙСТВО, НАПРАВА
скептик (лат.) = НЕВЕРНИК, НЕДОВЕРЧИВ
спектакъл (фр.) = ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, ЗРЕЛИЩЕТО
специален (лат.) = ОТСЕБЕН
стагнация (лат.) = ЗАСТОЙ
стомах (тур.) = ЖЕЛУДЪК
Т
тефтер (тур.) = РАБОШ
текст (лат.) = СЛОВНИК, СЪДЪРЖАНИЕ, ПИСМО, ИЗВАДКА, ОТКЪСЛЕК
тема (лат.) = ОБСЕГ
термин (фр.) = ОБОЗНАЧЕНИЕ, РАБОТНА ДУМА
технология (гр.) = ПОХВАТ
тиган (тур.) = ВРЪШНИК
тийнейджър (англ.) = МОМЪК или ДЕВОЙКА
тире (фр.) = ЧЕРТИЦА, ЩРИХА
тоалетна (фр.) = НУЖНИК
топка (тур.) = ВАЛКА
традиция (лат.) = ОБИЧАЙ, ПРЕДАНИЕ, ВЯРВАНЕ
трансформѝрам (лат.) = ПРОМЕНЯМ
тротоа̀р (фр.) = ПЛОЧНИК
У
уважение (рус.) = ТАЧ, ТАЧЕНЕ
уникален (лат.) = НЕПОВТОРИМ, ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН, НЕОБИКНОВЕН
Ф
факт (лат.) = ОБСТОЯТЕЛСТВО, ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
фактор (лат.) = СТОРНИК
фатален (лат.) = БЕЗВЪЗВРАТЕН, НЕВЪЗВРАТИМ, ПРЕДОПРЕДЕЛЕН, СЪТБОНОСЕН
феноменален (лат.) = ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН, ЗАБЕЛИЖИТЕЛЕН, УДИВИТЕЛЕН, НЕВЕРОЯТЕН
фестивал (лат.) = ПРАЗНИК
филия (гр.) = ПОРЯЗНИЦА
фолклор (герм.) = НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО
фондация (фр.) = ДРУЖЕСТВО, ПРЕДПРИЯТИЕ, СДРУЖЕНИЕ
Х
хуманизъм (лат.) = ЧОВЕКОЛЮБИЕ
Ц
цивилизация (лат.) = МАТЕРИАЛЕН НАПРЕДЪК
Ч
чао (ит.) = ДОВИЖДАНЕ
чадър (тур.) = ДЪЖДОБРАН, ШАТЪР
чанта (тур.) = ТОРБА
чаршаф (тур.) = ПАКУЛ
чеиз (тур.) = ПРИКЯ
чекмедже (тур.) = КАСТ, ФИОКА, ЯЩИК, ХАЗНА, САНДЪК, КУТИЯ
черчеве (тур.) = РАМКА НА ПРОЗОРЕЦ
чешма (тур.) = МИВКА, ИЗВОР
чиния = БЛЮДО
чорба (тур.) = СУПА
чувал (тур.) = ВРЕТНИЩЕ
Ш
шкаф (герм.) = СКРИН, ПОСУДНИК, ПОСТАВНИК
Ю
юмрук (тур.) = ПЕСТНИК, ПЕСТНИЦА
---------------------
РЕЧНИЦИ
Речник на българския език
Словоред
Тълковен речник
Уикиречник
Уикикниги
Речник на чуждиците в Български език
Речник на редки, остарели и диалектни думи
Речник на турските думи в българския език
Online Etymology Dictionary
Правописни упътвания за малки и големи
Поставям си за цел да заменя почти всички чуждици в статиите, които пиша.
А вие?
Следващ постинг
Предишен постинг
...
цитирайmafani написа:
тиган- връшник
О, благодаря, тази дума "тиган" ми е най-омразната. Давай още, извън списъка.
Получавам охтика от думи като шопинг, аутлет, МОЛ, килър, анонсира, хепънинг.
цитирайmafani написа:
Получавам охтика от думи като шопинг, аутлет, МОЛ, килър, анонсира, хепънинг.
А "охтика" що е? :))
А тези думи няма и да ги включвам защото те са нови и БИ трябвало всеки да знае заместителите им.
5.
sande -
Хубава идея, Пламене, поздравления, но е много трудно да победиме инерцията на усвоения речник ...
19.03.2011 18:01
19.03.2011 18:01
Като начало предлагам:
Инициатива - начинание
инструменти - сгоди
цитирайИнициатива - начинание
инструменти - сгоди
sande написа:
Хубава идея, Пламене, поздравления, но е много трудно да победиме инерцията на усвоения речник ...
Благодарско, Санде! Аз обичам да съм преко течението (инерцията). А инерция със "занасяне" или "отнасяне" да го пишем?
Това много ми харесва: инструменти - сгоди
Знаем ги аз и ти новите думи. Онзи ден питах 12-годишната си племенница знае ли синоним на аутлет и тя вдигна рамене.
цитирай"Tиган-ици" омразени ли ви са?
http://photos-a.ak.fbcdn.net/photos-ak-snc1/v2928/56/32/1614506164/n1614506164_220073_5779381.jpg
:-)
цитирайhttp://photos-a.ak.fbcdn.net/photos-ak-snc1/v2928/56/32/1614506164/n1614506164_220073_5779381.jpg
:-)
анонимен написа:
Zelas,би ли бил така любезен да ми обясниш какво
означава това?!-някакво персонално отношение може би-
базиращо се на какво?!?
означава това?!-някакво персонално отношение може би-
базиращо се на какво?!?
Запазването на истинността на езика е много важна, за да се запази цялостта на страната. Веднъж в един урок по политология си спомням, че ни учеха че един най-добрите начин за превземане и промиване е, чрез налагането на чужд език.
анонимен написа:
Това е може би най-сигурния начин за асимилация=претопяване-
поправи ме,ако греша-спор няма.Имах предвид игнорирането=пренебрегването
на коментарите ми-защо ме триеш?!
поправи ме,ако греша-спор няма.Имах предвид игнорирането=пренебрегването
на коментарите ми-защо ме триеш?!
Не си спомням, но най-сигурният начин е да се регистрираш. Давай сега по темата, ако обичаш.
Благодаря за двете думи.
Добра идея!
цитирайsparotok написа:
Добра идея!
Благодаря. Ти си по думите, дай няколко чуждици=заместители, ако обичаш!
Като например заместител на "идея"? :))
-instrument- има тракийска и с това българска-балканска езикова база: струма, струна. представката -in- не е балканска, но значението е на "струнен", в строй, в хармония (с предмета на действие и целта), сътворено от човека средство.
не виждам защо трябва да се замества със -сгода- например. а евентуални спомени за египетскя систрум, не пречат, защото систрум на египетски е сехем.
относно пари: не знам доколко думата има турски и тюркски произход. турколозите не се интересуват от стари есици, говорени на територията на съвременна Турция и лепят произходи на думи ей така, поради което нямат никакъв авторитет вече за мен.
Пари е обобщаващо, абстрактно понятие, а не конкретни парични единици (динари, флорентини и т.н.).
Имаме пара (село) на тракийски, а пари имат смисъл само в населени места, където има обмен, търговия и натрупване; пара-правя, пара - пушек (работя та пушек се дига); така че думата има по-широка смислова база в българския отколкото в турския и е по-всяка вероятност с български, не тюркски произход.
относно тиган: свързана е с огън, значи пак българска дума.
сакат: идва от сека, т.е. отсеен, повреден. произход български.
талант: има общо с таласа, която май няма гръцки произход, а е тракийска; талант е природен дар, даденост (=даимон, също тракийска-орфична дума).
идея: е тракийска, балканска, българска - планинска гора, но и иде (дойде ми на ум).
цитирайне виждам защо трябва да се замества със -сгода- например. а евентуални спомени за египетскя систрум, не пречат, защото систрум на египетски е сехем.
относно пари: не знам доколко думата има турски и тюркски произход. турколозите не се интересуват от стари есици, говорени на територията на съвременна Турция и лепят произходи на думи ей така, поради което нямат никакъв авторитет вече за мен.
Пари е обобщаващо, абстрактно понятие, а не конкретни парични единици (динари, флорентини и т.н.).
Имаме пара (село) на тракийски, а пари имат смисъл само в населени места, където има обмен, търговия и натрупване; пара-правя, пара - пушек (работя та пушек се дига); така че думата има по-широка смислова база в българския отколкото в турския и е по-всяка вероятност с български, не тюркски произход.
относно тиган: свързана е с огън, значи пак българска дума.
сакат: идва от сека, т.е. отсеен, повреден. произход български.
талант: има общо с таласа, която май няма гръцки произход, а е тракийска; талант е природен дар, даденост (=даимон, също тракийска-орфична дума).
идея: е тракийска, балканска, българска - планинска гора, но и иде (дойде ми на ум).
Много добро включване, argilos!
Сигурна ли си, че "идея" е балканска дума. В етимологичния речник, намирам:
IDEA - early 15c., "figure, image, symbol," from L. idea "idea," and in Platonic philosophy "archetype," from Gk. idea "ideal prototype," lit. "look, form," from idein "to see," from PIE *wid-es-ya-, suffixed form of base *weid- "to see" (see vision). Sense of "result of thinking" first recorded 1640s.
цитирайСигурна ли си, че "идея" е балканска дума. В етимологичния речник, намирам:
IDEA - early 15c., "figure, image, symbol," from L. idea "idea," and in Platonic philosophy "archetype," from Gk. idea "ideal prototype," lit. "look, form," from idein "to see," from PIE *wid-es-ya-, suffixed form of base *weid- "to see" (see vision). Sense of "result of thinking" first recorded 1640s.
Относно "сакат" в Уикиречника пише - Заета през тур. sakat „хром, недъгав“ от араб. [saqat] „дефектен, негоден“. Арабската дума е широко разпространена на Балканите и в Кавказ: сръб. сакат, нгр. алб. sakat, черк. сэкъат, осет. сахъат „недостатък, повреда“ (БЕР-6: 429-430)
цитирайЩо се отнася за "талант", не съм сигурен, пише че е от прото-индо-европейската дума *tel-, *tol- "да нося", което се използвало като парична мерна единица.
За мен лично по-меродавната българска дума е талант = ДАРБА
цитирайЗа мен лично по-меродавната българска дума е талант = ДАРБА
А що се отнася за "пари" ще е много интересно да видим повече развитие.
цитирайидея: нали има поговорка "от дървета не виждаш гората", което потвърждава и произхода на думата. само че в българския има освен описания ПИЕ за вижда, също и иде= движението от гората планинска (проблемът, мислите).
сакат: може и да го имат и араби и други. но не могат да го изведат смислово. произходът е сека, отсичам, повреждам, значи български. а го има и при поляците и всички славянски езици, далеч от араби. даже месец имаме сечко.
секас го има още в тракийския със значение на отсичане, рязане (даден е паралел в лит. сено).
поради това, внесеното в вики не е правилно.
цитирайсакат: може и да го имат и араби и други. но не могат да го изведат смислово. произходът е сека, отсичам, повреждам, значи български. а го има и при поляците и всички славянски езици, далеч от араби. даже месец имаме сечко.
секас го има още в тракийския със значение на отсичане, рязане (даден е паралел в лит. сено).
поради това, внесеното в вики не е правилно.
Това е много интересно, благодаря, защо не го развиеш в тема?
А заместител на "тема", че това което аз измислих "обсег" не е точно.
идея (ост.) = ВИДЕЯ
цитирайА заместител на "тема", че това което аз измислих "обсег" не е точно.
идея (ост.) = ВИДЕЯ
=тема= и аз я обикалям от няколко дена ;).
според мен трябва да се прегледат орфиките по-подробно, за да се види в какъв смисъл, как там е описана Темис.
Немесис е например чисто българска, съгласно това, което е описано за нея в орф. фрагменти.
Трябва да погледна в библиотеката.
поздрави!
цитирайспоред мен трябва да се прегледат орфиките по-подробно, за да се види в какъв смисъл, как там е описана Темис.
Немесис е например чисто българска, съгласно това, което е описано за нея в орф. фрагменти.
Трябва да погледна в библиотеката.
поздрави!
@ argilos - Какъв е произхода на "клюкар"?
За един ден събрах над 40 чуждици. Прави впечатление, че има много чужди думи от латински произход и най-много започващи с "И".
цитирайЗа един ден събрах над 40 чуждици. Прави впечатление, че има много чужди думи от латински произход и най-много започващи с "И".
mafani написа:
...
тиган има едно значение, а връшник друго. В тигана се приготвят пържени и задушения ястия, а връшник се поставя отгоре върху тавата, когато се пече погача или баница. Върху него се сипва жар.
tota написа:
тиган има едно значение, а връшник друго. В тигана се приготвят пържени и задушения ястия, а връшник се поставя отгоре върху тавата, когато се пече погача или баница. Върху него се сипва жар.
mafani написа:
...
тиган има едно значение, а връшник друго. В тигана се приготвят пържени и задушения ястия, а връшник се поставя отгоре върху тавата, когато се пече погача или баница. Върху него се сипва жар.
Добре, ама имаме ли друга дума за "тиган"? argilos, твърди, че е българска, ама дали е така?
zelas написа:
Благодаря. Ти си по думите, дай няколко чуждици=заместители, ако обичаш!
Като например заместител на "идея"? :))
sparotok написа:
Добра идея!
Благодаря. Ти си по думите, дай няколко чуждици=заместители, ако обичаш!
Като например заместител на "идея"? :))
За идея ти обясних на лични. Мен лично ме дразни джипи, та ние си имаме думата лекар!
Журналиста си е вестникар- хубава българска дума.
Виж и тези
безхаберие - неспособност
акъл-ум
пиар - лице за връзка с общественоста -ЛВО
имидж-представа
компетентен -добре осведомен, способен
Имаме прекрасен език, нека да го пазим чист до колкото е възможно! От чуждиците не можем да избягаме, но нека да са с мярка.
zelas написа:
Относно "сакат" в Уикиречника пише - Заета през тур. sakat „хром, недъгав“ от араб. [saqat] „дефектен, негоден“. Арабската дума е широко разпространена на Балканите и в Кавказ: сръб. сакат, нгр. алб. sakat, черк. сэкъат, осет. сахъат „недостатък, повреда“ (БЕР-6: 429-430)
Сакат не може да е турска дума, сакат е свъзано със сека, отсичам, секира. Напълно естенствено е, че когато един крайник е отсечен човек става сакат. Обърни внимание на окончанието АТ, има го в брадат, космат, опашат, те определено не са турски думи.
Да на забравяме, че има тракийско име Сакарио и скитска дума сагарис -секира...
sparotok написа:
Журналиста си е вестникар- хубава българска дума.
безхаберие - неспособност
акъл-ум
пиар - лице за връзка с общественоста -ЛВО
имидж-представа
компетентен -добре осведомен, способен
безхаберие - неспособност
акъл-ум
пиар - лице за връзка с общественоста -ЛВО
имидж-представа
компетентен -добре осведомен, способен
Благодаря, ще добавя към списъка.
zelas написа:
А що се отнася за "пари" ще е много интересно да видим повече развитие.
Пара е обявена за турцизъм, но това не е верно защото на санскрит ПАЛА, ПАРА означава плат, а нашата дума плащам също идва от плат понеже в древността одеала, плат и т.н. са се използвали като платежно средство.
sparotok написа:
Сакат не може да е турска дума, сакат е свъзано със сека, отсичам, секира. Напълно естенствено е, че когато един крайник е отсечен човек става сакат. Обърни внимание на окончанието АТ, има го в брадат, космат, опашат, те определено не са турски думи.
Да на забравяме, че има тракийско име Сакарио и скитска дума сагарис -секира...
zelas написа:
Относно "сакат" в Уикиречника пише - Заета през тур. sakat „хром, недъгав“ от араб. [saqat] „дефектен, негоден“. Арабската дума е широко разпространена на Балканите и в Кавказ: сръб. сакат, нгр. алб. sakat, черк. сэкъат, осет. сахъат „недостатък, повреда“ (БЕР-6: 429-430)
Сакат не може да е турска дума, сакат е свъзано със сека, отсичам, секира. Напълно естенствено е, че когато един крайник е отсечен човек става сакат. Обърни внимание на окончанието АТ, има го в брадат, космат, опашат, те определено не са турски думи.
Да на забравяме, че има тракийско име Сакарио и скитска дума сагарис -секира...
Еми щом ти и argilos сте на еднакво мнение, ще го махна от списъка, въпреки че думата "клосен" повече ми харесва.
Аз смятам да направя един друга преглед за възраждане на стари думи и там ще я включа.
sparotok написа:
Пара е обявена за турцизъм, но това не е верно защото на санскрит ПАЛА, ПАРА означава плат, а нашата дума плащам също идва от плат понеже в древността одеала, плат и т.н. са се използвали като платежно средство.
Много ценно, благодаря!
Какъв е произхода на думата "джоб"?
цитирайИли "усталък", както се изразява един приятел. Та колкото повече усталъци имаш, толкова по-добре ще си свършиш работата. Все пак мисля че след стотина години в европа ще говорим някакъв сборен език.
цитирайevrazol написа:
Или "усталък", както се изразява един приятел. Та колкото повече усталъци имаш, толкова по-добре ще си свършиш работата. Все пак мисля че след стотина години в европа ще говорим някакъв сборен език.
Не ми допада видеята за бъркотията на езиците - това са щуротиите на глобалистите. Битката за запазване на езика ни е много по-важна отколкото може да си представите. Ние сме си запазили абуката ще си запазим и думите, те са най-голямото богатство.
А що се отнася за един език в Европа, то беше в "мокрите" сънища на римляните, византийците, отоманците, руските, обаче какво стана, нашият език е един от най-архаичните. И тези ще ги преживеем, като тихо кротко си вършим нашата работа.
Но ми се стува някак неизбежно. Циганите с които работя внесоха в разговорите си доста испански думи и цели изрази. А които са били в Гърция пък - гръцки. Мисля че проблема емного дълбок и се нуждае по-скоро от някакъв особен подход за опазване на останалот. Връщането към корените ми изглежда обречена кауза. Така поне на мен мисе струва-
цитирай
34.
анонимен -
АНОНИМЕН
20.03.2011 00:59
20.03.2011 00:59
Прегледах много внимателно предложените от теб думи и техните замени и не зная дали и сам си вярваш на това, което пишеш. Сам за една или две думи от написаните двойки може да се приеме с известни условности, че има равенство между тях. Подмяната на думите вляво с тези в дясно ще предизвика такава терминологична и смислова бъркотия в езика ни, че въобще няма да знаем кой за какво говори и в какъв контекст го казва. Да не говорим, че така езика ни ще обеднее, ще се архаизира и умъртви дори по-бързо от темповете, с които българската нация изчезва.
На всичкото отгоре в дясната част има думи, които представляват архаизми или диалектизми, които никога не са били част от българския модерен език и изкопаването им и вкарването им в обръщение може да носи някаква интелектуална наслада на приносителя, но 90% от българите въобще не ги знаят, защото нито са длъжни да познават всички диалекти в българско, нито пък думи, които не са в употреба от минимум 200-300 г. В дясно има също и думи, които са също чуждици, но най-важното е, че всички думи изброени в ляво не са чужди, а български думи, защото макар и думата да е дошла от чужд език в българския тя си е придобила своето значение тук, общоприета е, удобна е и има ясно смислово и съдържателно значение.
И въобще идеята, че един език може да е застинал набор от думи и правила, в който няма взаимни прониквания и обогатяване на база на досег с други култури и езици и на обогатяване на човешкия опит и знания е толкова безумна, че любителите на теорията за конспирациите, спокойно и с основателност могат да нарекат "патриотичният" по своят облик напън - с истинското му съдържание - желание българския език да бъде убит и да стане мъртъв език, подобно на латинския и т.н.
Хубаво е човек да се прави на интересен и забележим понякога, но още по-хубаво е само понякога да помисля и за поразиите, които може да нанесе с това си действие.
А ако искате, мога да ви приложа точното значение на думите вляво и несравнимостта им с тези в дясно
цитирайНа всичкото отгоре в дясната част има думи, които представляват архаизми или диалектизми, които никога не са били част от българския модерен език и изкопаването им и вкарването им в обръщение може да носи някаква интелектуална наслада на приносителя, но 90% от българите въобще не ги знаят, защото нито са длъжни да познават всички диалекти в българско, нито пък думи, които не са в употреба от минимум 200-300 г. В дясно има също и думи, които са също чуждици, но най-важното е, че всички думи изброени в ляво не са чужди, а български думи, защото макар и думата да е дошла от чужд език в българския тя си е придобила своето значение тук, общоприета е, удобна е и има ясно смислово и съдържателно значение.
И въобще идеята, че един език може да е застинал набор от думи и правила, в който няма взаимни прониквания и обогатяване на база на досег с други култури и езици и на обогатяване на човешкия опит и знания е толкова безумна, че любителите на теорията за конспирациите, спокойно и с основателност могат да нарекат "патриотичният" по своят облик напън - с истинското му съдържание - желание българския език да бъде убит и да стане мъртъв език, подобно на латинския и т.н.
Хубаво е човек да се прави на интересен и забележим понякога, но още по-хубаво е само понякога да помисля и за поразиите, които може да нанесе с това си действие.
А ако искате, мога да ви приложа точното значение на думите вляво и несравнимостта им с тези в дясно
evrazol написа:
-----
Добре, всеки прави изводите си според своето осветлението. Само ще ви помоля в следващата си бележка, да се придържате към целта на статията, заменки на чуждите думи.
анонимен написа:
34. анонимен - АНОНИМЕН
Ако не можеш или не искаш да помагаш, недей да пречиш. Следващото мнение, което е самоцелно като вашето ще бъде изтъркано. Това тук не е табло за обяви, ами задача с определена цел, щом не ти харесва, просто си подмини.
Никъде не пише - "Мислите ли, че трябва да се заменят тези думи?" нали?
37.
stanemirkata -
Подкрепям и предлагам
20.03.2011 08:53
20.03.2011 08:53
тийнейджър - юноша
цитирайДжоб официално е турска дума, която от своя страна е заета от арабска...това обаче аз не го вярвам.
Смятам, че джоб означава нещо отворено, джоб показва връзка със аснкритската дума джаб- прозявка, отваряне, а също с английската gape -зея, прозявам се и недерландските gap, gappen...
Джоб е сродна на зяпам (дзяпам), зея, която пък показва връзка с тракийската зетрая - вид съд.
Дали траки няма да са повлияли арабите, тракийската дума мидне има същото значение както арабската медина, а тракийската козел като арабската казал...
В Египет опредлено са живели траки, това е споменато от Херодот и Павзаний.
цитирайСмятам, че джоб означава нещо отворено, джоб показва връзка със аснкритската дума джаб- прозявка, отваряне, а също с английската gape -зея, прозявам се и недерландските gap, gappen...
Джоб е сродна на зяпам (дзяпам), зея, която пък показва връзка с тракийската зетрая - вид съд.
Дали траки няма да са повлияли арабите, тракийската дума мидне има същото значение както арабската медина, а тракийската козел като арабската казал...
В Египет опредлено са живели траки, това е споменато от Херодот и Павзаний.
sparotok написа:
Смятам, че джоб означава нещо отворено, джоб показва връзка със аснкритската дума джаб- прозявка, отваряне, а също с английската gape -зея, прозявам се и недерландските gap, gappen...
Джоб е сродна на зяпам (дзяпам), зея, която пък показва връзка с тракийската зетрая - вид съд.
Дали траки няма да са повлияли арабите, тракийската дума мидне има същото значение както арабската медина, а тракийската козел като арабската казал...
В Египет опредлено са живели траки, това е споменато от Херодот и Павзаний.
Джоб е сродна на зяпам (дзяпам), зея, която пък показва връзка с тракийската зетрая - вид съд.
Дали траки няма да са повлияли арабите, тракийската дума мидне има същото значение както арабската медина, а тракийската козел като арабската казал...
В Египет опредлено са живели траки, това е споменато от Херодот и Павзаний.
Благодаря.
"Хубаво е човек да се прави на интересен и забележим понякога" - освен това, хубаво е човек, понякога и да е умен.
Да, посочените думи в постинга са навлезли отдавна в езика ни и сме свикнали да ги слушаме. Може би затова за вас са естествени. За мен също. За някои от тях дори не знаех, че са чуждици. Това, че са посочени по-отдавна разпространени думи, съвсем не значи, че постинга е ненужен. С навлизането на промените в България, тя беше заляна от толкова много чуждици, че съм се чудила на български ли ми се говори. И е съвсем вярно, че ако продължаваме да показваме по този начин знания, ще заличим българския си език.
Преди не много време един човек, за да ме впечатли навярно, ми бе написал едно кратко писмо/съобщение/, в което не можах да разбера нито една дума. Изсмях му се на "знанията". Мислех да му отговоря"хайде сега, напиши ми го и на български", но не ми се занимаваше с пуящина. Показах го на близкия ми човек, който добре познава чуждиците, въпреки, че не показва знанията си по този начин. Той ми го "преведе". Текста в случая няма значение. Друго е от значение - ще заличим ли езика си? Защото сме много умни ли, или защото не ни достига ум? За мен е второто!
Поздравявам те, зелас, за повдигнатата тема! Не един път с мъжа до мен сме разговаряли по нея.
цитирайДа, посочените думи в постинга са навлезли отдавна в езика ни и сме свикнали да ги слушаме. Може би затова за вас са естествени. За мен също. За някои от тях дори не знаех, че са чуждици. Това, че са посочени по-отдавна разпространени думи, съвсем не значи, че постинга е ненужен. С навлизането на промените в България, тя беше заляна от толкова много чуждици, че съм се чудила на български ли ми се говори. И е съвсем вярно, че ако продължаваме да показваме по този начин знания, ще заличим българския си език.
Преди не много време един човек, за да ме впечатли навярно, ми бе написал едно кратко писмо/съобщение/, в което не можах да разбера нито една дума. Изсмях му се на "знанията". Мислех да му отговоря"хайде сега, напиши ми го и на български", но не ми се занимаваше с пуящина. Показах го на близкия ми човек, който добре познава чуждиците, въпреки, че не показва знанията си по този начин. Той ми го "преведе". Текста в случая няма значение. Друго е от значение - ще заличим ли езика си? Защото сме много умни ли, или защото не ни достига ум? За мен е второто!
Поздравявам те, зелас, за повдигнатата тема! Не един път с мъжа до мен сме разговаряли по нея.
stanemirkata написа:
тийнейджър - юноша
Ще я добавя, благодаря!
bizcocho написа:
"Хубаво е човек да се прави на интересен и забележим понякога" - освен това, хубаво е човек, понякога и да е умен.
Да, посочените думи в постинга са навлезли отдавна в езика ни и сме свикнали да ги слушаме. Може би затова за вас са естествени. За мен също. За някои от тях дори не знаех, че са чуждици. Това, че са посочени по-отдавна разпространени думи, съвсем не значи, че постинга е ненужен. С навлизането на промените в България, тя беше заляна от толкова много чуждици, че съм се чудила на български ли ми се говори. И е съвсем вярно, че ако продължаваме да показваме по този начин знания, ще заличим българския си език.
Преди не много време един човек, за да ме впечатли навярно, ми бе написал едно кратко писмо/съобщение/, в което не можах да разбера нито една дума. Изсмях му се на "знанията". Мислех да му отговоря"хайде сега, напиши ми го и на български", но не ми се занимаваше с пуящина. Показах го на близкия ми човек, който добре познава чуждиците, въпреки, че не показва знанията си по този начин. Той ми го "преведе". Текста в случая няма значение. Друго е от значение - ще заличим ли езика си? Защото сме много умни ли, или защото не ни достига ум? За мен е второто!
Поздравявам те, зелас, за повдигнатата тема! Не един път с мъжа до мен сме разговаряли по нея.
Да, посочените думи в постинга са навлезли отдавна в езика ни и сме свикнали да ги слушаме. Може би затова за вас са естествени. За мен също. За някои от тях дори не знаех, че са чуждици. Това, че са посочени по-отдавна разпространени думи, съвсем не значи, че постинга е ненужен. С навлизането на промените в България, тя беше заляна от толкова много чуждици, че съм се чудила на български ли ми се говори. И е съвсем вярно, че ако продължаваме да показваме по този начин знания, ще заличим българския си език.
Преди не много време един човек, за да ме впечатли навярно, ми бе написал едно кратко писмо/съобщение/, в което не можах да разбера нито една дума. Изсмях му се на "знанията". Мислех да му отговоря"хайде сега, напиши ми го и на български", но не ми се занимаваше с пуящина. Показах го на близкия ми човек, който добре познава чуждиците, въпреки, че не показва знанията си по този начин. Той ми го "преведе". Текста в случая няма значение. Друго е от значение - ще заличим ли езика си? Защото сме много умни ли, или защото не ни достига ум? За мен е второто!
Поздравявам те, зелас, за повдигнатата тема! Не един път с мъжа до мен сме разговаряли по нея.
Благодаря, че му отговори.
Не знам как е сега, но преди време беше проява на тежест и ученост да се използват чуждици, които не всеки разбира. Колко заблуден трябва да е човек за да смята, че като говори неразбираемо за всеки, това го прави по-велик. Точно обратното, ако не можем да обясним нещо с думи прости значи не го разбираме.
Имаме ли заместител за думата "актьор"?
цитирайняма и да има.
"Журналист" далеч не е става за саместване само с "вестникар", щото телевизионният журналист не е вестникар. А и "телевизия" не може да се замести.
Има чуждици, които са влезли и в поговорките: "без пукната пара". Ама "пара" било турцизъм. Да, ама се е оказал продуктивен.
Да не говорим, че ще се видим в чудо как да заместим най-прости битови неща: чаршаф, дюшек, кюфте, черчеве, парче, чешма, късмет... Това са си все турски заемки без синоними (и "синоним" няма заместител).
Някои чуждици си "превел" с други. Примерно "офис" с "канцелария". Ами че то и "канцелария" е заемка. И "кантора". И "бюро".
Не знам как ще почнем да викаме на неща като култура, история, археология и радиация, ако разкараме чуждиците. Има си международна лекскика (и "лексика" е чуждица), без която езикът ни ужасно би обеднял.
Тъй че да не прекаляваме с чистенето. Има си неизбежни и полезни чуждици. някои гръцки и латински, други турски, трети френски и английски. Нормално е.
Някои думи могат да се заместят с български, но ще е изкуствена работа. Никой няма да каже: "Малко игрова срета трябваше на нашите момчета". Имало е едно време опит да се замести кибритът с "драсни-пални-клечица", ама това са ненужни работи. Народът никога няма да седне да се съобразява с такъв изкуствено почистен език.
В българския език са навлезли дори и поне осем думи без възможност за превод от езиците на американските индианци, някои от тях - термини (ами "термин" с какво ще го заместим).
Просто трябва да се внимава кога чуждицата е нужна и кога е безполезна, това е.
цитирай"Журналист" далеч не е става за саместване само с "вестникар", щото телевизионният журналист не е вестникар. А и "телевизия" не може да се замести.
Има чуждици, които са влезли и в поговорките: "без пукната пара". Ама "пара" било турцизъм. Да, ама се е оказал продуктивен.
Да не говорим, че ще се видим в чудо как да заместим най-прости битови неща: чаршаф, дюшек, кюфте, черчеве, парче, чешма, късмет... Това са си все турски заемки без синоними (и "синоним" няма заместител).
Някои чуждици си "превел" с други. Примерно "офис" с "канцелария". Ами че то и "канцелария" е заемка. И "кантора". И "бюро".
Не знам как ще почнем да викаме на неща като култура, история, археология и радиация, ако разкараме чуждиците. Има си международна лекскика (и "лексика" е чуждица), без която езикът ни ужасно би обеднял.
Тъй че да не прекаляваме с чистенето. Има си неизбежни и полезни чуждици. някои гръцки и латински, други турски, трети френски и английски. Нормално е.
Някои думи могат да се заместят с български, но ще е изкуствена работа. Никой няма да каже: "Малко игрова срета трябваше на нашите момчета". Имало е едно време опит да се замести кибритът с "драсни-пални-клечица", ама това са ненужни работи. Народът никога няма да седне да се съобразява с такъв изкуствено почистен език.
В българския език са навлезли дори и поне осем думи без възможност за превод от езиците на американските индианци, някои от тях - термини (ами "термин" с какво ще го заместим).
Просто трябва да се внимава кога чуждицата е нужна и кога е безполезна, това е.
@ mglishev - Не очаквах от теб такова становище.
Маноле, добрият пример е заразителен, ако всеки се старае да намали чуждиците, промените ще настъпят бавно, но сигурно. Никой не твърди, че трябва да сме ктисти, ами просто да създадем някакво равновесие в развитието на езика, защото в момента има наплив на чужди думи. Ами какво да кажем за романизацията на езика ни в надписи, реклами, фирмени знаци и т.н.
Ето аз вече се старая, например, преди бих използвал "позиция" вместо "становище", "баланс" вместо "равновесие".
Виждаш не е трудно, нали?
термин (фр.) = ОБОЗНАЧЕНИЕ
цитирайМаноле, добрият пример е заразителен, ако всеки се старае да намали чуждиците, промените ще настъпят бавно, но сигурно. Никой не твърди, че трябва да сме ктисти, ами просто да създадем някакво равновесие в развитието на езика, защото в момента има наплив на чужди думи. Ами какво да кажем за романизацията на езика ни в надписи, реклами, фирмени знаци и т.н.
Ето аз вече се старая, например, преди бих използвал "позиция" вместо "становище", "баланс" вместо "равновесие".
Виждаш не е трудно, нали?
mglishev написа:
(ами "термин" с какво ще го заместим).
термин (фр.) = ОБОЗНАЧЕНИЕ
46.
анонимен -
Хайде да не прекаляваме
21.03.2011 10:37
21.03.2011 10:37
Наистина в езика ни през последните вече над 20 години нахлуха бая чуждици, но мисля, че с горния речник малко, всъщност много се прекалява. Много от думите в него трайно и от десетилетия (ако не и столетия) по напълно естествен начин са навлезли в българския език и ще бъде нецелесъобразно да ги махаме - напр. думи като "тоалетна", "чанта", "баир", "джудже", "баланс", "тротоар", "програма". Други от по-новите като "бизнес", "имейл", "кликвам" и т.н. също напълно естествено си намериха място, понеже изразяват понятия наложили се отвън. В същото време наистина има и откровени безобразия като "килър", "фън", "гърла", "анонсирам", че и "пауър". Ей на тия последните трябва да се съсредоточим и да ги изгоним от езика, а не да залитаме в крайности, както между другото някога се е поолял и големият Найден Геров ("драсни-пални-клечица" вместо персийското "кибрит")!!!
цитирайанонимен написа:
Ей на тия последните трябва да се съсредоточим и да ги изгоним от езика, а не да залитаме в крайности, както между другото някога се е поолял и големият Найден Геров ("драсни-пални-клечица" вместо персийското "кибрит")!!!
Ами съсредочите се, уважаеми безименний, и ни оставете да се вършим работата така както я разбираме!
Всеки има право на мнение, но не всеки има право мнение.
Значи погледнете си разсъждението (логиката :)). Значи трябвало да оставим старите чуждици на мира, а да се борим срещу новите.
Ами докато се борим с новите другите все повече и повече се налагат, ние не можем да кажем СПРЕТЕ на новите думи, нали? Работата става като запушване на пробойни в кораб с две ръце, в един миг, ръцете стават недостатъчни.
Тук става въпрос за поддържане на равновесието, драги.
Никой език не е защитен от наплива на чуждици и затова за да се поддържа равновесието (баланса), трябва да упражняваме натиск от другата страна. Ясно ли е сега?
Макар и да съм се внимавал с чуждиците, и да съм се опитвал да ги пресека, виждам че някоя се е промъкнала.
Но ще се поуча, БЛАГОДАРЯ!
Алекс
цитирайНо ще се поуча, БЛАГОДАРЯ!
Алекс
pevetsa написа:
Макар и да съм се внимавал с чуждиците, и да съм се опитвал да ги пресека, виждам че някоя се е промъкнала.
Но ще се поуча, БЛАГОДАРЯ!
Алекс
Но ще се поуча, БЛАГОДАРЯ!
Алекс
Аз също се старая сега много, но да ти кажа не е лесно, защото тези думи са в работната (оперативна) ни памет и е като да започваш да говориш нов чужд език, трябва да се замислиш преди да го кажеш.
Като преходен стадий (период) аз си записвам чуждицата в скоби, за да си припомням.
tota написа:
тиган има едно значение, а връшник друго. В тигана се приготвят пържени и задушения ястия, а връшник се поставя отгоре върху тавата, когато се пече погача или баница. Върху него се сипва жар.
mafani написа:
...
тиган има едно значение, а връшник друго. В тигана се приготвят пържени и задушения ястия, а връшник се поставя отгоре върху тавата, когато се пече погача или баница. Върху него се сипва жар.
Права е Тота, онзи едновремешният меден (бакърен - но калайдисан) тиган с дълга до 1 метър ръчка (дръжка) - в горния си край леко завита, се слагаше на трикраката пирустия върху огъня, а връшника е онзи куполобразен капак с който покриваха глинената подница в която печеха хляба, а върху него се дотуряше жар, та хляба да не остане возсуров и после да боли коремът..., та мафани може да ме фане... за ръката и да каже "не бях права, ей тъй прибързано го изрекох" ;),
а за усталъка на Воймир: усталък е майсторство и никак не се връзва да стане заемка на инструменти, което е набор от сечива и други сгоди за направата на нещо друго ;)
Имам още добавки, но хайде някой друг път ;)
Поздрави!
@ voinov50 - Не виждам защо да не възродим думата "ВРЪШНИК" като заместител на "ТИГАН" па дори и да не е точна. Ако знаете друга, кажете.
цитирайанонимен написа:
А думата \"ЧЕКМЕДЖЕ\" с коя да я заменим?
Благодаря за въпроса тъй като доста ме затрудни. В македонския е навлизнала сръбска дума за "чекмедже" и тя е "фиока". Като разновидност (вариант) за "чекмедже" бих предложил руската "ящик". За мен и двете думи са много по-приемливи от турцизма.
А защо не и "хазна" даже?
В крайна сметка това са заместителите са:
чекмедже (тур.) = САНДЪК, КУТИЯ, СКРИН, ФИОКА, ЯЩИК, ХАЗНА
анонимен написа:
Струва ми се, че юноша е русизъм, а българските думи за заместване на тийнейджър би трябвало да са две - момък и девойка.
Наистина трябва да поизчистим езика си от ненужните чуждици, особено, когато има наша дума. А, когато няма, би могло да се опитаме да създадем нова дума, разбира се, без да изпадаме в смешни крайности.
Наистина трябва да поизчистим езика си от ненужните чуждици, особено, когато има наша дума. А, когато няма, би могло да се опитаме да създадем нова дума, разбира се, без да изпадаме в смешни крайности.
Съгласен съм за "юноша", ще го заменя с момък и девойка
изолиран език. Това е естествено.
Трябва да се прави между заемка и чуждица. Заемката е полезна, чуждицата - ненужна.
цитирайТрябва да се прави между заемка и чуждица. Заемката е полезна, чуждицата - ненужна.
55.
анонимен -
Interesting, thanks
27.09.2011 17:10
27.09.2011 17:10
Hi! I could have sworn I’ve been to this website just before but following searching by way of a few of the article I recognized it is new to me. Anyways, I’m surely pleased I discovered it and I’ll be book-marking and checking back again regularly!
цитирай
56.
bserafimova -
Поздравления за всички загрижени за чистотата на българския език!
08.10.2011 21:42
08.10.2011 21:42
Иска ми се да споделя, че съм отвратена от начина, по който говорят повечето вестникари, общественици, а пък за учените ... да не говорим.
Тъпотии като "неглижирам" вместо пренебрегвам, подценявам, омаловажавам се чуват всеки ден...
Предлагам ПОДРАСТВАЩ, А за думата "юноша", а "девойка" я ползвам непрестанно.
Предлагам да подлагаме всякакви чуждопоклоннически явления на безпощаден разбор и да проявяваме ПЪЛНА НЕТЪРПИМОСТ КЪМ ПОДОБНИ НАЧИНАНИЯ.
Както и да обогатяваме езика си чрез БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ( а не диалекти).
Веднага грабвам предложения списък и започвам да го разширявам.
За ваше сведение има предложена такава програма в downloud.bg от един младеж, който е променил доста от вече навлезлите чуждици.
Искрени поздрави
С приятелски поздрав
цитирайТъпотии като "неглижирам" вместо пренебрегвам, подценявам, омаловажавам се чуват всеки ден...
Предлагам ПОДРАСТВАЩ, А за думата "юноша", а "девойка" я ползвам непрестанно.
Предлагам да подлагаме всякакви чуждопоклоннически явления на безпощаден разбор и да проявяваме ПЪЛНА НЕТЪРПИМОСТ КЪМ ПОДОБНИ НАЧИНАНИЯ.
Както и да обогатяваме езика си чрез БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ( а не диалекти).
Веднага грабвам предложения списък и започвам да го разширявам.
За ваше сведение има предложена такава програма в downloud.bg от един младеж, който е променил доста от вече навлезлите чуждици.
Искрени поздрави
С приятелски поздрав
Говор=диалект
секуларна държава=светска
цитирайсекуларна държава=светска
58.
анонимен -
Весела
20.11.2011 17:07
20.11.2011 17:07
1) Имам въпрос :
Какъв би могъл да е според вас произходът на думата „пиринч” ? (турска?, тракийска ?...) В „google” прочетох че имало край Варна област така наречена „Пиринч тепе”.
2) И коментар към написаното под N°53 и N°56 :
Който счита че думата „Юноша” е с чужд за българския език произход или корен да си спомни старите български думи :
- „юница” (млада крава) ;
- „юнец” (младо биче)
- . Юнак (смел и силен млад момък)
- Юнашка майка - майка на смел и силен млад момък (във всички случаи доста млад, щото неженен : според народната мъдрост „юнашка булка” няма; който прави дом и деца не може вече да бъде „юнак”...)
Юнаш-ки и юнош-а имат общ корен.
Българският език се води в славянската група езици – имаме много общи думи. Защо да ги отхвърляме.
Тук отварям скоба : „подрастващ” няма същия смисъл на млад(еж) и още по-малко на юнак, т.е. на лудо-младо, включително и на юноша. Подрастващият е от 0 години и един ден до зрелост
3) И една бележка към N°57:
- Диалект е също наречие свързано с определена област ;
- Колкото до „Секуларен” – думата е от латински корен (seculum = век), значи вековен (от век), а не светски (от свет или свят). От тук „секуларна” държава на български преведено ще рече вековна държава.
цитирайКакъв би могъл да е според вас произходът на думата „пиринч” ? (турска?, тракийска ?...) В „google” прочетох че имало край Варна област така наречена „Пиринч тепе”.
2) И коментар към написаното под N°53 и N°56 :
Който счита че думата „Юноша” е с чужд за българския език произход или корен да си спомни старите български думи :
- „юница” (млада крава) ;
- „юнец” (младо биче)
- . Юнак (смел и силен млад момък)
- Юнашка майка - майка на смел и силен млад момък (във всички случаи доста млад, щото неженен : според народната мъдрост „юнашка булка” няма; който прави дом и деца не може вече да бъде „юнак”...)
Юнаш-ки и юнош-а имат общ корен.
Българският език се води в славянската група езици – имаме много общи думи. Защо да ги отхвърляме.
Тук отварям скоба : „подрастващ” няма същия смисъл на млад(еж) и още по-малко на юнак, т.е. на лудо-младо, включително и на юноша. Подрастващият е от 0 години и един ден до зрелост
3) И една бележка към N°57:
- Диалект е също наречие свързано с определена област ;
- Колкото до „Секуларен” – думата е от латински корен (seculum = век), значи вековен (от век), а не светски (от свет или свят). От тук „секуларна” държава на български преведено ще рече вековна държава.
59.
анонимен -
Инструменти - сгоди - урудки....
21.11.2011 19:57
21.11.2011 19:57
и даже както някой от пишещите тук спомена - сечива:)
цитирайМного хубава идея. За жалост, не толкова посещавана.
Защо да не се ползват диалекни/ говорни/ , но български думи?
цитирайЗащо да не се ползват диалекни/ говорни/ , но български думи?
Здравейте всички,
Аз съм голям почитател (фен) на въпроса с чистотата на езика ни. Отстоявам народните (фолклорните) думи и избягвам чуждите. Единствената промяна, която си позволявам да приложа у другиго е тази в говора на петнадесетгодишния ми брат, който лесно би попаднал в уловката (трапа) на съвременното (модерното) движение към невнимателната и неподбрана реч в ежедневието на българина.
Аз съм двадесетгодишен ученолюбец (студент) в Англия където редовно ставам свидетел на прогниващата (деградиращата) реч на българските преместили се (имигранти). Болезнено е всеки път когато чуя някого от българските си съученици да включи няколко английски думи докато говори на български, само защото се затруднява със спомена за българската дума. Затова ще бъда щастлив (хепи) да допринеса за "пролетното почистване" на красивия ни език.
С това въведение (интро), бих искал тържествено (официално) да предложа (съджестна) една дума: като изучаващ "хотелиерството", моят избор на дума и нейната българска заместница са хотел = странноприемница :)
А що се отнася до всичките чуждици, които споменах в това писмо (постинг), моля отговорника (администратора) на тази страница (сайт/пейдж) да разгледа забележките (коментарите) ми и да ги използва както пожелае.
Благодаря (мерси), че прочетохте!
цитирайАз съм голям почитател (фен) на въпроса с чистотата на езика ни. Отстоявам народните (фолклорните) думи и избягвам чуждите. Единствената промяна, която си позволявам да приложа у другиго е тази в говора на петнадесетгодишния ми брат, който лесно би попаднал в уловката (трапа) на съвременното (модерното) движение към невнимателната и неподбрана реч в ежедневието на българина.
Аз съм двадесетгодишен ученолюбец (студент) в Англия където редовно ставам свидетел на прогниващата (деградиращата) реч на българските преместили се (имигранти). Болезнено е всеки път когато чуя някого от българските си съученици да включи няколко английски думи докато говори на български, само защото се затруднява със спомена за българската дума. Затова ще бъда щастлив (хепи) да допринеса за "пролетното почистване" на красивия ни език.
С това въведение (интро), бих искал тържествено (официално) да предложа (съджестна) една дума: като изучаващ "хотелиерството", моят избор на дума и нейната българска заместница са хотел = странноприемница :)
А що се отнася до всичките чуждици, които споменах в това писмо (постинг), моля отговорника (администратора) на тази страница (сайт/пейдж) да разгледа забележките (коментарите) ми и да ги използва както пожелае.
Благодаря (мерси), че прочетохте!