Граждански организации призовават за вето върху новия Закон за събранията и митингите 25.01.2010

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”, блогърското движение „България е наша” и БлуЛинк Информационна мрежа призовават с отворено писмо президента Георги Първанов да наложи вето върху приетия на второ четене проектозакон за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Избрани са НПО представители в съвета по биологично разнообразие 22.01.2010

На 15 януари приключи срокът за гласуване за НПО представители за Националния съвет по биологичното разнообразие. Най-много гласове събраха. Веселина Кавръкова, WWF Дунавско-Карпатска Програма - 17 гласа и Георги Попгеоргиев - Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) - 18 гласа.

Всички тези писма,а и  много други,които не са публикувани тук показват сериозната съпротива на обществото относно пускането на ГМО(ГИО) в природата. Съпротива,която управниците се опитват да омаловажат,а медиите грижливо прикриват .В чий интерес е да се премълчават важни факти и да не се зачита мнението на българския народ. В крайна сметка управниците са сложени на местата си по волята на народа за да изпълнява пак неговата воля,а не да се прокарват чужди интереси.


Становище на фермерите от социална мрежа fermer.bg 13.01.2010
Fermer.bg



ДО:
Г-Н МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ



СТАНОВИЩЕ НА ФЕРМЕРИТЕ ОТ СОЦИАЛНАТА МРЕЖА FERMER.BG

Относно: Предложение за изменение на закона за генетично модифицираните организми

Ние, фермерите от социалната мрежа FERMER.BG ( www.fermer.bg ), наброяваща близо 6000 членове, сме силно разтревожени от предложените промени в закона за генетично модифицираните организми. Приемането на закона във вида, в който се предлага, ще създаде реална опасност за нанасяне на трайни или непоправими щети на биоразнообразието на уникалната българска природа и сортовото разнообразие на родното ни земеделие, ще се отрази неблагоприятно на перспективите на отрасъла.

Считаме, че да се разреши употребата на ГМО на територията на страната или не, не може да бъде плод на емоции, а на обективна и компетентна оценка на рисковете и ефектите от тези нови технологии. Натрупаните факти за негативен ефект на ГМО трябва да бъдат обстойно проверени и да се проведе задълбочено научно проучване.

Не са верни твърденията на разпространителите на ГМО, че няма твърди доказателства за вредата върху природата и човешкото здраве. Тези факти стават все повече и са напълно безпристрастни. Това налага дебатите по тези въпроси да се пренесат в ЕК, където се създават законите и политиката на целия ЕС. Основният принцип, който се налага при оценките на подобни технологии трябва да бъде въздействието върху околната среда и човешкото здраве.

Съществуването на потенциална опасност за предизвикване на промени в равновесието на екосистемите, видовите и сортовите особености на организмите в териториите е предпоставка употребата на ГМО да бъде забранена. Затова разрешителният режим за ГМО не трябва да бъде под натиск на европейските институции или други интереси, а да се базира на задълбочена и точна оценка на рисковете и положителните страни от употребата им за земеделието, околната среда и здравето. То трябва да бъде въпрос на защита на българския национален интерес.

Смятаме, че ГМО са една добра идея с много лошо изпълнение и вредни последици. Прибързването на корпорациите, тласкани от стремеж за заемане на пазарите, води до създаване на несъвършени техники за рекомбинантни ДНК. Все още функциите на ДНК и прилежащите й структури не са напълно проучени и крият много неизвестни. В ГМО се внедряват пакети от гени, които носят определена информация и други гени, които управляват действието на първите. В същото време ДНК в хромозомите на растенията не е самостоятелна, а е свързана с други структури с белтъчен произход, чиято роля все още не е разкрита напълно. Тези структури имат основна роля в точното предаване на генетичната информация в следващото поколение. Това означава, че внедряването само на пакети от чисти гени, без тези съпътстващи структури ще води именно до това отхвърляне на гените в следващото поколение и емисията им в природата. В този дух създаването на ГМО все още е с хазартен ефект. Съществува огромна вероятност при образуването на полена в ГМ растения, внедрените гени да бъдат изрязани и отделени в околната среда като активни ДНК структури. Това позволява емисия не само върху близкородствени видове, но и такива с по-далечно родство.

Натрупват се факти, които показват, че това не е само теоретична възможност, а потвърдена чрез научни експерименти и практически резултати реалност. Така ГМО на този етап и в този вид се оказват опасни не само за екологичното равновесие, флората и фауната, но и за здравето на човека и животните. Това е най-страшно за защитените зони. Ако това отрицателно качество на ГМО бъде реализирано на наша територия, то под заплаха ще бъде цялото уникално богатство на българската флора и част от дивата фауна, но и автентичните български сортове – плод на многогодишните усилия на десетки водещи български селекционери.

Най-тревожното е, че в списъка за разрешаване се включват видове, които са българска гордост като: мелнишката лоза и маслодайната роза. Считаме евентуалното разрешаване за внасяне като ГМО на български традиционни видове за национално безотговорно и недалновидно.
 
Смятаме, че предстои още много работа до създаването на истински, хармоничен и генетично устойчив ГМО, който да се размножава самостоятелно и да дава себеподобно по качества поколение. Този тип ГМО предават внедрените гени в следващите поколения с непроменени функции. Те имат едно ценно качество – не емитират в околната среда внедрените гени и с това не внасят неспецифични гени в местната флора. Тогава ГМО от опасност ще се превърне наистина в ценна технология за земеделието и не само за него. Бихме приветствали такъв организъм с внедрени гени за сухоустойчивост. За корпорациите това е неизгоден вариант, тъй като тогава ГМО ще дава жизнеспособни семена и ще затрудни контрола им върху клиентите. Така се изправяме пред една дилема: необходимостта от генетично устойчиви ГМО, носители на определени ценни гени, от една страна и икономическите интереси на биотехнологичните корпорации.

Другата, и основна опасност, която пораждат съвременните форми на ГМО, е използването на определен тип маркерни гени, като например гена за устойчивост на антибиотици и типовете вектори, използвани за внедряване на основните гени на определено място в генома. По този начин заедно с полезните свойства на внедрените гени се предават качества и фактори, които видоизменят организмите или хранителните им качества в опасна посока.

Считаме, че българското земеделие има други, по-добри алтернативи. Българското земеделие не може повече да работи по този начин, при такива хаотични условия. То няма нужда от повече катаклизми, а от цялостни нормативни, организационни и технологични реформи. Има нужда и от съвременна, реформирана и работеща земеделска наука. Това изисква разработване на национална дългосрочна и устойчива доктрина, както и стратегия за изпълнението й.

Считаме, че отношението към ГМО трябва да бъде включено в цялостна стратегия за развитието на агросектора за продължителен период от време, която да определи основните приоритети.

Считаме също, че производството на екологично чиста агропродукция трябва да стане основния приоритет на българското земеделие, а разработването и внедряването на технологии за производство на такава продукция приоритет на българската земеделска наука. Високо производителните екотехнологии, съизмерими и дори по-рентабилни от конвенционалните, ще позволят производството на евтина екологично-чиста продукция в агросектора и решаването на социални проблеми. Това ще я направи общодостъпна, а не само за определена заможна част от населението. Така ще се реализира правото на всеки член на обществото на здравословна храна и ще се неутрализира разделението в обществото, което пораждат евтините сурогати и скъпите продукти на биоземеделието. Това право е гарантирано и от Конституцията.

Другият аспект на развитието на екотехнологиите в земеделието визира нарастващата необходимост от екохрани в световен мащаб и уникалната възможност за кратък период България да заеме достойно място сред страните производители на такава продукция. Въпрос на национален интерес и достойнство е възстановяването на цялото разнообразие от земеделски продукти, които страната ни произвеждаше и изнасяше в миналото, както и създаването на нови направления в производството. Съществуват алтернативни технологии на ГМО, които по рентабилност и ефективност не отстъпват на конвенционалните и дори ги превъзхождат. Освен това те са екологично чисти. Растенията имат начини за противодействие на заболяванията и вредителите, които науката е в състояние да проучи и на тази база да разработи продукти за растителна защита от нов тип. Пример за това са картофите, при които вече има разработена екотехнология за справяне едновременно с някои гъбни заболявания и колорадския бръмбар, като същевременно и добива бележи ръст – не са нужни ГМ картофи произвеждащи токсини. Същите принципи може да се приложат и при други културни видове. Тези алтернативни екотехнологии ще позволят интензивното развитие на еко и биоземеделие, което би било невъзможно при масово навлизане на ГМО в страната. Дори нормативната уредба да бъде променена в посока съвместимост на ГМО и биоземеделие, проблемът няма да бъде решен, тъй като това няма да промени въздействието на първите върху околната среда. При условията на българското земеделие не може да се осигурят безопасни отстояния, тъй като полена на растенията се разпространява на големи разстояния и на голяма височина.

Настояваме:
1. Институциите да се вслушат в категоричния протест срещу ГМО на граждани и граждански формации. Промените в закона да не се приемат тихомълком, а да се подложат на широко обсъждане, каквито са изискванията на чл.23 от Протокола от Картахена.

2. България да бъде територия, свободна от ГМО. Да останат в сила забраните, посочени в чл. 79 и чл.80 от Закона за генетично модифицираните организми.

3. България да се присъедини към забраната на царевичния хибрид MON810, наложена вече в 6 страни от ЕС и да се възползва от предпазната клауза по чл. 23 на Директива 2001/18/ЕО.

4. Да се премахне всякаква секретност за използването на ГМО растения, суровини и готови продукти. Да се повиши контрола върху храните съдържащи ГМ продукти и да се приложи задължително обозначение. Така клиентът има избор дали да ползва ГМО или не. При отглеждането на ГМО хората няма да имат избор точно поради емисията на гени в околната среда.

5. Емисията на неспецифични гени в дивата природа, върху сортове в обработваеми площи и семепроизводствени участъци да се счита за замърсяване. Правилото: „Замърсителят плаща щетите” да важи и при замърсяванията с гени от ГМО на площи от конвенционалното и биологичното земеделие. Да се изключи възможността корпорациите-собственици и производители на ГМО, да предявяват патентни претенции за замърсените от самите тях площи с конвенционални сортове.

6. Да се ангажира целият научен, експертен и управленски потенциал на държавата за изработване на дългосрочна национална доктрина за развитието на селскостопанския отрасъл, както и стратегия за реализирането й. На тази база да се определят приоритетите и необходимите реформи за извеждане на отрасъла от хаоса и превръщането му във високотехнологично производство с нарастващ дял в БВП.

11 януари 2010

Членове на Социалната мрежа на българските фермери Фермер.БГ ( www.fermer.bg )крият и много заплахи. Живите организми са устроени много сложно и учените не могат да предвидят всичките последици от вкарването на чужди гени в даден организъм. Поради тази причина няма възможност да се предвидят предварително какви ще са дългосрочните последици върху организма на този, който консумира храни получени от ГМО и какви ще са дългосрочните последици върху околната среда. Отворени писма Инициатива Форум БГ-МАММА 10 февр 2010

До Министър-председателя на Република България

Копие:

До всички деца, родители, граждани на Република България

До всички медии

Нашата кампания „Картички за Зелена България до Министър-председателя на Република България” приключи своя първи етап.

Днес, 10 февруари 2010г., в 12.30 ч., ние ще донесем събраните картички пред сградата на Министерски съвет, надявайки се, че официалната ни молба за предоставяне на възможност да Ви ги връчим, отправена на 01 февруари, ще бъде удовлетворена, дори и без предварителна покана от Вас.

Събрахме над 2 000 картички от цялата страна, написани собственоръчно с различни пожелания, част от които са:

„Г-н Премиер, Вие можете да спасите вековно селектираните, безценни, български култури, за да не изчезнат безвъзвратно!”

„Г-н Премиер, Вие можете да спасите нашите поля, нашата българска роза, нашите билки, нашите деца!”

„Г-н Премиер, защитете децата ни и бъдещите поколения! Искаме си най-вкусния домат на света, най-вкусната шопска салата.”

„Г-н Премиер, не позволявайте България да се превърне в опитно поле!”

„Г-н Премиер, искаме си 30-те километра буферна зона! Най-хубавите километри на света!”

Днес ще  направим и най-голямата картичка в България за Вас, на място, докато Ви чакаме.

Пожелаваме Ви да почувствате с цялото си същество силата на посланието ни  - ако прочетете дори и само няколко картички, ще разберете кой е верния път! В картичките е нарисуван и написан мъдрият изход от проблема ГМО !

ЗАЩО ОРГАНИЗИРАХМЕ КАМПАНИЯТА:

Ние, българските майки, милеем за България така, както милеем и обичаме  децата си.

Като последна надежда да предпазим България от необратима грешка, подехме тази кампания:

Ние искаме да запазим нашата екологично чиста земя и нашето традиционно земеделие, вкуса и гена на българските сортове. Искаме пред България да останат отворени всички пътища към Европейските пазари. Искаме здравето на нашите деца да е в сигурни ръце!

Очакваме да привлечем вниманието на медиите, обществото и политиците върху нашата чиста, гражданска и майчинска позиция. Ние не желаем  освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда с предстоящото приемане на новия закон. Базираме се  върху  факти и констатирани отрицателни последствия в други страни.

Вярваме, че ще отстоявате своята цел „Зелена България” и ще изпълните своето обещание – да промените закона за ГМО само в частта, засягаща работата с ГМО в контролирани условия, така, както ЕС иска от страната ни!

КАМПАНИЯТА:

Скъпи приятели,

Нека засипем г-н Бойко Борисов с картички, повтарящи неговата прекрасна идея за ЗЕЛЕНА България — с чиста храна, земя, природа (и чисти гени, нали?)!

Картичките да бъдат красиви изгледи от нашата Родина, снимки или ръчно нарисувани. Текстът да бъде позитивно послание, вик за спасение. Можете да ги „произведете“ лично, с децата си, десетки и стотици…

Изпращайте ги на адрес:
гр. София 1164 пощенска кутия №38, (Намира се на площад „Журналист”, в кв.”Лозенец”)

Или ги донесете директно на адрес:

гр. София, ул. „Феликс Каниц” 13, ет. 1, ап 1 , от 09.30 до 18.30 .

Срокът за получаване е 02 – 03 февруари!

Ние ще ги съберем и ще поканим телевизионни медии да отразят връчването им!

Нека обединим всичките си надежди и ги изпратим с цялата си положителна мисъл, с вяра в бъдещето на нашата Родина!

ОТВОРЕНО ПИСМО 9 февр 2010

Дo:

Министър-председателя на Р. България

Председателя на 41-вото Народно събрание

Председателя на Комисията по околна среда и води

Председателя на Комисията по земеделие и храни

Народните представители от 41-вото Народно събрание

Българските депутати в Европейския парламент

Копие до:

Министъра на околната среда и водите

Министъра на земеделието и храните

Министъра на здравеопазването

Председателя на върховния административен съд

Омбудсмана на Р. България

Относно: Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми (ГМО)

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаема г-жо Председател,

Уважаеми Дами и Господа,

Предложението на управляващите за налагане на мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда е една крачка към постигането на диалог с обществеността и ние оценяваме действията на правителството в тази посока.

Смятаме обаче, че мораториумът е мярка, която не влиза в противоречие с искането ни законът, който ще се изработи, да бъде максимално рестриктивен към освобождаването на ГМО в околната среда, съгласно европейските Директиви и в съответствие с публично оповестената позиция на Министър-председателя и Правителството.

След като се получи отговор от ЕК на запитване, отправено от ЕС „За Земята”, стана ясно, че официалното уведомително писмо към България по процедура за нарушение №2009/2032 касае само и единствено „работа с генетично модифицирани микроорганизми (ГММ) в контролирани условия”. Това се потвърди и от публикуваното по-късно в медиите същинско уведомително писмо, където ясно личи липсата на текстове, отнасящи се до ЗГМО в частта му за освобождаване в околната среда.

Европейската комисия е предявила искане да се прецизират само неправилно транспонирани в досегашния ЗГМО от 2005 г. текстове във връзка с работата с ГММ в контролирани условия съгласно Директива 98/81/ЕО.

Конкретните изисквания на ЕК са единствено да се поправят технически грешки и неправилни формулировки, допуснати при транспонирането на директивата в ЗГМО от 2005 г. поради лош превод, както и да се осигури задължителна консултация с Европейския парламент по отношение на решенията и възможността на Съвета на министрите да приема или отхвърля предложения за одобрения с квалифицирано мнозинство.

Мотивите на вносителя на законопроекта, видни и от стенограмата на 57-то заседание на НС от 13 януари 2010 г., нарушават Закона за нормативните актове (ЗНА), според който изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (чл. 26, ал. 1).

Също така, не са спазени и изискванията по чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от ЗНА за промените, касаещи освобождаването на ГМО в околната среда и внасянето на законопроекта в този му вид е в нарушение на закона. Според чл. 28, ал. 3 от ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Директива 2001/18/ЕО, касаеща освобождаване на ГМО в околната среда, с която вносителите мотивират предложенията си за изменение, вече е транспонирана в закона и към нейното транспониране няма препоръки в писмото на ЕК от април 2009 г.

В допълнение към гореизложените аргументи, смятаме, че вносителите на законопроекта би следвало да отчетат обществения интерес и заявени искания за „България – чиста от ГМО” и да се възползват от правата на страната ни като членка на ЕС по чл. 95 (предишен чл. 100а) от Договора за създаване на Европейската общност. Едва след предприемането на съответните действия би следвало да се прибягва към другите регламентирани механизми.

Изрично заявяваме, че протестите ни и настоящата декларация нямат никакъв политически претекст и изразяват единствено нашата загриженост и позиция като български граждани и европейци. Няма да допуснем те да бъдат политизирани и използвани от нито една политическа сила.

Като граждани, активно следящи управленските процеси в страната, ние държим на стабилността на държавата и на ефективната работа на правителството. Държим България да бъде управлявана от национално отговорно правителство, което е задължително, ако позицията на България по отношение на ГМО е наистина такава, каквато е оповестена публично, а именно – за „България – чиста от ГМО”.

Нашите основни становища, искания и аргументи са:

• Отчитаме необходимостта от допълнителни механизми за гарантиране на обществения и национален интерес, който очевидно в настоящия момент е най-обективно защитаван от граждански групи и неправителствени организации, затова настояваме за нормативно гарантиране на широко представителство с право на глас на неправителствени браншови, природозащитни и потребителски организации в Консултативната комисия по генетично модифицираните организми.

Аргументи:

Настоящите разпоредби на ЗГМО предлагат състав на Консултативната комисия единствено от хабилитирани лица. По този начин се ограничава възможността за прозрачно и равнопоставено участие на другите заинтересовани страни по темата, а именно – граждански организации, вкл. браншови, природозащитни и потребителски. Липсата на по-широк кръг от специалисти с право на глас (вкл. практици) води до липса на ефективно гражданско участие и коректив и позволява допускане на конфликт на интереси, който от своя страна ще доведе до подмяна на националния интерес.

l  Настояваме за прекратяване на спекулациите около необходимостта за транспониране на Директива 2001/18/ЕО, тъй като обективни основания за това няма.

Аргументи:

Сега действащият Закон за ГМО е приет през 2005 г. и е част от предприсъединителната програма на Р. България. Директива 2001/18/ЕО е за опазване на околната среда и човешкото здраве, прилагане на Принципа на предпазливостта и поставя широка рамка за страните членки, в зависимост от националната им политика по отношение на ГМО.

• Настояваме всички съществуващи към момента забрани в ЗГМО за освобождаване на ГМО в околната среда да бъдат запазени.
• Настояваме за запазване на буферната зона от 30 километра около Натура 2000, което не представлява „обща забрана” и има единствено за цел да предпази България от последващи наказателни процедури за унищожаване на биоразнообразието й (Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и Директива 79/409/ЕЕС за птиците). Както и да бъдат въведени буферни зони с размер 5 км около всеки пчелин, поради доказаната опасност от въздействие на ГМО върху пчелите, а също и буфер от 15 км около всяко семеразвъдно стопанство, с цел гарантиране и опазване чистотата на традиционните български сортове и култури.

Аргументи:

Предложенията за изменение на членовете, засягащи регламентираната в сега действащия ЗГМО защита на зоните на Натура 2000 и 30-км пояс около тях, както и защитата на традиционни сортове и култури, не само не противоречат на европейските директиви, а точно обратното – те са в духа на Директива 2001/18/ЕО и гарантират опазването на биологичното разнообразие и защитата на околната среда.

• Считаме, че след като ЕС е регламентирал полевите опити в Директива 2001/18/ЕС и не е отправил изрична препоръка към България по нея,  нямаме право да квалифицираме полевите опити у нас по друг начин и да ги разглеждаме отделно, така че текстовете за такива изменения да отпаднат.

Аргументи:

С изключение на случаите, когато ГМ продукт е разрешен за отглеждане от ЕС, въпросът за освобождаването му в околната среда е оставен в сферата, в която държавите членки могат да провеждат самостоятелна политика. Аналогично е положението и с вземането на решения за разрешаването на опити на националната територия с неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди.

Основанието, че полевите опити са необходими за доказване вредата от ГМО, е невярно и несериозно, защото страните членки могат да използват основанията на друга страна, която вече е въвела предпазна клауза за съответния хибрид.

Към настоящия момент в държави членки с хармонизирано законодателство съществува практика за недопускане освобождаването на ГМО в околната среда, което доказва тази практическа възможност и липса на противоречие с нормативната база на ЕС. В потвърждение такива страни са наложили т. нар. „де факто мораториум“ и в Европейската общност не са стартирани наказателни процедури срещу тях.

Предвид публично заявената от министър-председателя и правителството твърда позиция против освобождаването на ГМО в околната среда на България, настояваме и очакваме Народното събрание да приеме само поправките, които касаят Директива 98/81/ЕО, и да възстанови рестриктивните режими, касаещи освобождаването на ГМО в околната среда.

Настояваме:

1. В ЗИД на ЗГМО да останат промените единствено по отношение на работата с ГМО в контролирани условия, съгласно мотивите, приложени към законопроекта – буква по буква от писмото с изх. N:2009/2032 C(2009)2413 от 14 април 2009 г. на ЕК за отстраняване на допуснати неточности и формулировки  при транспониране на Директива 98/81/ЕО, която е изменение на Директива 90/219/ЕИО. Всички останали промени на сега действащия ЗГМО да бъдат върнати и подложени на широка обществена дискусия с гарантирано участие и право на глас на представителите на браншови, потребителски, граждански и природозащитни неправителствени организации.
2. Да се приложи защитната клауза по чл. 23 от Директива 2001/18/ЕО за царевичния хибрид МОН810, като това бъде разписано в закона, както и да се прилага предпазна клауза за всеки хибрид на ГМО, който бъде разрешен оттук нататък на територията на ЕС.
3. При гласувания в ЕС, българските представители и министри строго да се придържат към презумпцията за рестриктивна политика спрямо ГМО, изразена от българското общество.
4. Наред с предстоящото приемане на мораториум за освобождаване на ГМО в околната среда, настояваме Народното събрание да приеме и резолюция за национална стратегия, в която България да се определи като зона, свободна от ГМО. Резолюцията следва ясно да посочи икономическите интереси на България за защита и развитие на екологично чистото, органично и традиционно земеделие и на продукция с етикет „Без ГМО”, опазване и защита на защитените територии и екологичен туризъм.

В противен случай ще сезираме всички български и международни компетентни органи за нарушение на Закона за нормативните актове, както и Европейската комисия за незачитане на общественото мнение и липсата на обществен дебат.

Само при изпълнението на горните искания ще бъдем сигурни, че заявената позиция за България, свободна и чиста от ГМО, ще се превърне в реалност!

Същевременно това ще е най-голямата реклама за страната ни, която ще осигури гарантирани пазари с етикет GMO Free на всеки български продукт.

Приемането на ЗИД на ЗГМО в сегашния му вид, приет на първо четене, влиза в силно противоречие с публично декларираната позиция на Министър-председателя и Правителството, а мораториум върху неприемлив и опасен за биоразнообразието и здравето ни закон няма да осигури гарантирана защита за България.

Дата: 09.02.2010 г.

София

Димитър Кацов,

Инициативен комитет на родители и граждани

гр. София 1606, ул. „Владайска” 52

тел. 0885 311 345, ел. поща: dkatsov@gmail.com

от името на:

1. Инициативен комитет на родители и граждани
2. Национална асоциация на зърнопроизводителите
3. Българска Асоциация Биопродукти
4. Фермер БГ
5. Национална научна асоциация по пчеларство
6. Коалиция „За да остане природа в България”:

Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българската фондация “Биоразнообразие”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „За Земята”, Сдружение „Природа назаем”, Сдружение „Еко мрамор”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила”, сдружение “Еко Рила” – Самоков, Българска федерация по катерене и алпинизъм и WWF Дунавско–Карпатска програма България.

1. Асоциация „Активни потребители“
2. Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна
3. Фондация за околна среда и биоземеделие

10.  Фондация Биоселена

1. Обл. съвет на кооперациите – В. Търново

12.  Българска Национална Асоциация Етерични масла, Парфюмерия и Козметика

13.  Национална гилдия на главните готвачи

14.  Информационен портал Farmer.bg

Отворено писмо от Д-р Диди Баев

Копие до Министър Председателя на Република България
Копие до Председателя на Народното Събрание на Република България
Копие до Министъра на Околната Среда и Водите на Република България

Уважаеми Господин Министър Председател,
Уважаема Госпожо Председател на Народното Събрание,
Уважаеми Дами и Господа Народни Представители,
Уважаема Госпожо Министър на Околната Среда и Водите,

Пиша Ви по повод вече разгледаните на първо четене предложения за промени в Закона за генно модифицираните организми (ГМО).

Генетично модифицираните организми и произхождащите от тях хранителни продукти са сериозна заплаха за здравето на човека и околната среда

Животът на Земята какъвто е днес, е следствие на около 3,5 млрд. години еволюция. През целия този период еволюцията на живите системи е записла своя ход в гените на организмите, населяващи планетата днес. Именно гените на организмите – от бактериите до човека, представляват „плана“, по който са устроени тези организми и всяка една тяхна част. Генното „инженерство“ е процес на насилствено, на изкуствено преобразуване на тези планове. От една страна, в лабораторни условия генната технология е незаменима при изследване на фундаменталните процеси, протичащи в живите клетки. От друга страна обаче, генетичното манипулиране на различни организми с търговски и политически цели крие множество опасности. Това е така, защото живите организми, дори и едноклетъчните бактерии, са устроени доста сложно и учените не могат да предвидят всичките последици от вкарване на чужди гени в даден организъм. Поради тази причина няма възможност да се предвиди предварително какви ще са дългосрочните последици върху организма на този, който консумира храни, получени от такива генномодифицирани организми и какви ще са дългосрочните последици върху околната среда. Ето защо създаването и провеждането на експерименти с генномодифицирани организми трябва да остане стриктно зад стените на научните лаборатории, а не да се експериментира със здравето на хората и околната среда.

Какво представляват Генетично Манипулираните Организми, ГМО и Генетично Модифицираните Храни, ГМХ? ГМО могат да се дефинират като организми в които генетичния материал (ДНК) е променен по начин който не се среща в Природата. Аз пиша Природата с главна буква. По точното тълкуване на ГМО е всъщност Генетично МАНИПУЛИРАНИ Организми. Технологията която се използва за тази цел е позната като биотехнология, генна технология, рекомбинантна ДНК технология като общо методите на манипулиране на молекулите на ДНК са познати като генно инженерство. Това позволява индивидуални гени от един организъм да бъдат изолирани и пренесени в генома на друг организъм който еволюционно е много отдалечен от донора. Такива методи се ползват за създаването на ГМ растения, които след това се отглеждат с цел получаване на храни и/или хранителни добавки. Такива храни са познати като ГМ храни. Безвредни ли са ГМО и какъв е риска?
Изучавайки биологичната еволюция, учените биолози се съобразяват с нейните закони. За съжаление има и такива които смятат, че природните закони на важат за тях. Нещо повече, някои смятат че със заобикалянето на природните закони могат да все направят много пари. Нищо по погрешно от едно такова заблуждение. Някои дори стигат до там да наричат безразборното упражняване в разни генни технологии като нещо нормално и „ускоряване на еволюцията”! Едно твърде безотговорно отношение към Природата. Има два типа противници на генните технологии. Едните смятат, че тези технологии са фундаментално погрешни и искат пълна забрана на всякаква такава изследователска дейност. Това обаче е твърде крайно отношение. Другите, в това число и аз, смятаме че генните технологии са интегрална част от методите на съвременна биология и медицина. Например генните технологии с успех се ползват за молекулярна диагностика и превантивна медицина, и това е направлението което трябва да се развива в България.  Експериментите с ГМО трябва обаче да останат стриктно зад стените на научните лаборатории, и ГМО да не се освобождават в околната среда! Днес в света се признават катастрофалните странични ефекти, причинени и причиняващи се от ядреното замърсяване, глобалното затопляне, токсичните ефекти от различни химически продукти като хербициди и пестициди. Често лекарства се оттеглят от употреба поради опасни странични действия. Във всички случаи обаче вредните ефекти изискват време, за да се проявят и да бъдат взети подходящи мерки.
Разликата между тези вредни последствия и проблемите които поставя използването на генномодифицирани организми и храни е, че

техният отрицателен ефект е необратим.

Затова от жизнено важно значение е да се предпазим от тези проблеми, преди да са станали необратими. Такъв предохранителен подход е незаменим с цел да предпазим себе си, нашите деца, бъдещите поколения и околната среда. Трябва да се действа, преди да е станало късно.

Класическия вече пример с хранителната добавка ел-триптофан е добре известен. Тази амино-киселина е добита от генетично модифициран бактериален щам. Това се случва през 1989-та година когато вследствие на употреба на тази хранителна добавка 37 души в САЩ стават една от първите жертви на „безвредните” ГМО-технологии. ГМХ също така предизвикват алергични реакции. Например: непрекъснато нарастват алергиите свързани с употреба на ГМ соя, което се дължи на протеин експерсиран от манипулиран ген. Често срещани са стомашни и нервни разстройства.

Кои са основните заблуди свързани с ГМО и ГМХ които привържениците на ГМО за храни на животните и човека искат да ни наложат?

1. „Методите на генетичното инженерство използвани за манипулацията на организми предназначени за храна на животни и хора, са нищо повече от едно естествено продължение на традиционните методи на селекция.“

Това твърдение разбира се, няма нищо общо с истината. Методите на генното инженерство са сравнително нова технология и от една страна, се прилагат много широко и успешно за решаване на редица молекулярно-биологични въпроси в различни изследователски лаборатории. Това е ползата за науката, най-общо казано. Но от друга страна, тези методи не са и не могат да бъдат „естествено“ продължение на традиционните методи на селекция, нито да превъзмогнат ограниченията на традиционните методи, както се опитват да ни убеждават, или по-точно да ни лъжат, поддръжниците на ГМО, предназначени главно за храни и хранителни добавки. Традиционните селекционери не могат да съединят гени от риба с тези на ягоди или гени на царевица с гени взети от бактерии. За съжаление обаче такива „рибо-ягоди“ и „бактерио-царевици“ са вече на полето. На учените е ясно, че генното инженерство е много различно от традиционната селекция и поради това представлява огромен риск. В същото време поддръжниците продължават да твърдят, че ГМО не са различни, не са опасни и не изискват специални регулации. Всъщност привържениците на тези ГМО се интересуват само от евентуалните финансови изгоди. Тук ще цитирам казаното преди около 10 години от директора на „Корпоративни комуникации“ на химическата компания „Монсанто“, също така един от най-крупните производители на ГМ растения: „Монсанто“ не трябва да удостоверява безопасността на ГМ-храните. Нашият интерес е да продаваме.“ Кратко, ясно и  цинично изразяване на позиция. Аз ще добавя, за да продават в техен интерес е и да купуват слуги в страни с неукрепнала демокрация и слаби граждански общества.
Сега ще се спра на кратко на принципните разлики съществуващи между селекцията и ГМО или какво привържениците на ГМО не искат да знаете! Обикновено на въпроса: „Що е това ГМО и какви цели се влагат в разработването и внедряването им?”, поддръжниците на ГМО отговарят: „всъщност методите на генния пренос не бива да се разглеждат като нещо отделно от класическата селекция. Можело да се каже дори, че те доизграждат нейните методи и, че няма принципна разлика между традиционната селекция и насилствения пренос на генетична информация. Принципна разлика няма защото и при традиционната селекция когато се кръстосват два индивида, също става пренос на гени”. За съжаление това си е заблуждение, погрешно механистично разглеждане на живата Природа. При традиционната селекция се кръстосват два индивида принадлежащи към един биологичен вид или много близки организми. При нарочния генен пренос се компрометира концепцията за биологичен вид! Това е принципна разлика. „При класическата селекция се прехвърлят голям набор от гени, но като правило покрай полезния ген се прехвърлят и много други, които от гледна точка на човека (за кой човек става дума?) не представляват интерес”, ни поучават „ускорителите на еволюцията”. Само че „полезния ген” разбира се не може да бъде полезен без „многото други”! И след това добавят, „че с методите на генния пренос могат да се добавят полезните гени”. Да приемем, че на пръв поглед това звучи добре и е от ясно по ясно. Така ли е наистина? Не, не е така просто, или да, ама не. При класическата селекция, както и при всички организми с полово размножаване се сливат два хаплоидни генома (имащи по една хромозома от всичките за съответния биологичен вид) които са разбира се съвместими. При изкуствения пренос на гени се извършва принудителен хоризонтален пренос на генетична информация. Това е принципна разлика. При такъв един хоризонтален пренос се добавя генетична информация с доста различна употреба на кодоните (codon usage) и различна честота на срещане на кодоните в рамките на една (чужда) ДНК кодираща последователност (codon bias). Кодоните са последователности от базите изграждащи първичната структура на ДНК в кодиращите и участъци формиращи и четящи се като триплети. Един триплет (кодон) кодира една определена амино-киселина в първичната структура на даден протеин когато генетичната информация е определена да се процесира до такъв (протеин). (Малко е сложно тука обяснението но ще заеме много място едно по просто такова). Това също е принципна разлика. При класическата селекция става обмяна на генетична информация между двама родители при строг генетичен/клетъчен контрол на тази обмяна. При индуцирания пренос на такава информация става насилствено внедряване на ДНК последователсности в един родител, като правило на случайно място в неговия геном. Това е много съществена принципна разлика. При насилствения генен пренос се внедрява информация която при нормални за даден организъм условия защитните му механизми няма да допуснат да се извърши. Това е също много съществена принципна разлика.

2. „ГМО могат да направят храните по-добри, по-хранителни, да имат по-добър вкус.“

Нищо подобно. Човек трябва да опита лъскав червен домат с вкус на тоалетна хартия или риба без вкус, за да се увери в тази лъжа.

3. „ГМ растенията изискват използване на по-малко хербициди.“

В действителност повечето ГМ култури са направени да издържат на високи нива на хербициди. Практиката показва, че с такива ГМ растения фермерите използват повече хербициди. Едно изследване в САЩ показа, че фермерите отглеждащи ГМ соя ползват 2,5 пъти повече хербициди в сравнение с тези прилагащи интегриран плевелен контрол и отглеждащи нормални растения.

4. „ГМО са безвредни за околната среда и здравето на хората.“

Истината е: никой никога не е провеждал дългосрочни изследвания за безопасност на ГМО, нито има установени правила за безопасност. На практика няма дългосрочни изследвания, които да потвърждават това твърдение. Нещо повече, съвременната наука не може да направи дългосрочни предвиждания за въздействието на ГМО върху здравето на хората и околната среда. Но, лабораторни и полеви експерименти показват, че ГМО могат да бъдат вредни за полезните насекоми, да бъдат вредни за почвите и да трансферират хибридни гени в околната среда, като така генно замърсяват съседни нормални култури. Потенциално могат да бъдат създадени и неконтролируеми плевели.
За или против въздействието върху околната среда и човешкото здраве? Това е основният спор между пропоненти и опоненти на интродуцирането на ГМО в околната среда. Тук трябва да се отбележи, че само чрез фокусиране върху научни и технически въпроси голяма част от дебата за ГМО и храните от такива организми пропуска много важна точка: политическите и етични проблеми за разбирането на тази нова технология и нейните ефекти. Поддръжниците на ГМО отричат или омаловажават тези проблеми. Плюс това едно сериозно проучване за влиянието върху околната среда и/или здравето на хората може да продължи/продължава дълги години и/или десетилетия. Съществува опасност от пренос на модифицирани гени от едни към други организми което може да доведе до възникване на нови вируси, до възникване на нови резистентни на антибиотици патогенни микроорганизми, до възникване на резистентни на хербициди плевели. Предвиждането за предизвикване на нови заболявания по хората е доста трудно и несигурно. Проблема е, че това ще се установи със сигурност когато вече е станало късно да се реагира! Когато няма да е възможно предотвратяването на такива заболявания. Това е огромен проблем. С ГМО се създават нови и непознати за организма белтъци които отсъстват в нормалните или немодифицираните организми или растения.
Изследвани ли са късните ефекти от използването на ГМО и предвидими ли са те?  Не, късните ефекти не са изследвани и немогат лесно и с дори приблизителна сигурност да се предвидят едни такива въздействия. Те ще се констатират когато вече е късно.
За съжаление генетичното замърсяване вече е факт. На 23-ти Февруари 2004 година на интернет страницата на Съюза на Загрижените Учени от САЩ (http://www.ucsusa.org/), публикува материал за идентифицирането на генно манипулирана ДНК в традиционни семена. Тестваните семена са от традиционни растения царевица, соя и канола които нямат и не би трябвало да имат ГМ история.

5. „ГМО са необходими за изхранването на растящите популации на страните от развиващите се страни.“

На практика прилагането на ГМО може да доведе до увеличаване на глада и недохранването. Биотехнологичните компании лакомо преследват така наречената „терминаторна технология“. Тази технология прави семената на културите стерилни, което ще направи невъзможно използването им за посев. Повечето фермери по света разчитат на прибраните от техните полета семена за посев. И сега в света има храни в изобилие и богатите страни изхвърлят тонове храни. Защо не ги дарят на гладуващите за които те са толкоова загрижени?

Какви са опасностите от въвеждането на генетично модифицирани организми и консумирането на храни получени от тях?

I. Фундаментални недостатъци:

ГЕННАТА ТЕХНОЛОГИЯ НЕ Е ПРЕЦИЗНА.
Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който местото където ще попадне чуждия ген не може да се контролира. Като последствие от това е огромният риск от предизвикване на смущения във функциите на останалите гени и на организма приемник. (Bergelson, J., Purrington, C.B., 1998. Promiscuity in Transgenic Plants. Nature 3 September 1998, p. 25.)

ПОВСЕМЕСТЕН ПРОВАЛ НА СЕЛСКО-СТОПАНСКАТА РЕКОЛТА.
Компаниите имат за цел печалба от патентоването на генно модифицирани семена. Растенията от такива семена могат да предизвикат появата на специфични вредители и до поголовно унищожаване на добивите. (Return to Resistance: Breeding crops to reduce pesticide dependency by R.A. Robinson, California, USA: AgAccess. Ottawa, Canada: IDRC Books. 1996)

ЗАПЛАХА ЗА ЦЯЛОСТНОТО СНАБДЯВАНЕ С ХРАНИ.
Генетично модифицирани семена могат да бъдат лесно пренясяни от насекоми, птици, вятър до съседни места и по-далече. Опрашване на не-модифицирани растения с полен от транс-генни може да доведе до генното им замрсяване. (Emberlin, J., Adams-Groom, B., and Tidmarsh, J., 1999 . A Report on the Dispersal of Maize Pollen. National Pollen Research Unit, University College, Worcester WR2 6 AJ, England., January (1999). (February 23, 2004 Genetically Engineered DNA Found in Traditional Seeds. Study Has Implications for Trade, Organic Agriculture,Human Health.

http://www.ucsusa.org/food_and_environment/biotechnology/seed_release.html

II. Опасности за здравето на хората.

ЛИПСА НА ДЪЛГОСРОЧНИ ТЕСТОВЕ ЗА БЕЗОПАСТНОСТ.

НОВИ ТОКСИНИ.
Генетичното манипулиране може да причини неочаквани мутации, които могат да бъдат причина за високи нива на токсини в генно модифицираните храни. (Inose, T., and Murata, K. 1995. Enhanced accumulation of toxic compound in yeast cells having high glycolytic activity: a case study on the safety of genetically engineered yeast. International Journal of Food Science and Technology, Vol. 30, p. 141)

АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ.
(Nordlee, J.D., Taylor, S.L., Townsend, J.A., Thomas, L.A. and Bush,, R.K., 1996. Identification of a Brazil nut Allergen in Transgenic Soybeans. New England Journal of Medicine, Vol. 334(11), p. 726.)

СИЛНО ПОНИЖЕНИ ХРАНИТЕЛНИ И ВКУСОВИ КАЧЕСТВА.
Приятно изглеждащ генетично манипулиран домат може да бъде няколко седмици стар, безвкусен и с пълна липса на хранителна стойност.

ВЪЗНИКВАНЕ НА РЕЗИСТЕНТНИ КЪМ АНТИБИОТИЦИ ПАТОГЕННИ БАКТЕРИИ.
(New Scientist, January 30, 1999. Can we really stomach GM foods? Gut reaction.)

СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ ИЛИ ДОБАВКИ МОГАТ ДА ПРИЧИНЯТ СМЪРТ ПРИ КОНСУМИРАНЕ.
(Mayeno, A.N., and Gleich, G.J., 1994. Eosinophilia-myalgia syndrome and tryptophan production: a cautionary tale. TIBTECH, Vol. 12, p. 346.)

III. Опасности за околната среда
УВЕЛИЧЕНО ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ХЕРБИЦИДИ.
(Benbrook, C., 1999. Evidence of the Magnitude and Consequences of the Roundup Ready Soybean Yield Drag from University-Based Varietal Trials in 1998. Benbrook Consulting Services, Sandpoint, Idaho, Ag BioTech InfoNet Technical Paper Number 1, July 13, 1999)

ЕКОЛОГИЧНИ ВРЕДИ.
(Metz, P. L. J., Jacobsen, E., Nap, J. P., Pereira, A., and Stiekema, W. J., 1997 . The impact on biosafety of the phosphinothricin-tolerance transgene in inter-specific B. rapa x B. napus hybrids and their successive backcrosses. Theoretical and Applied Genetics 95, 442-450.)

ГЕННОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЧИСТЕНО.
Веднъж генно модифицирани организми внедрени в околната среда или получени от взаимодействие с не-модифицирани организми, не могат да бъдат извадени обратно. Генното замърсяване за разлика от ядреното или химическото е необратимо.

По инициатива на министерство на околната среда и водите вече са разгледани на първо четене предложените промени в Закона за генно модифицираните организми (ГМО). МОСВ твърди, че Европейската комисия е подала процедура срещу България заради забраните за отглеждане на ГМО в България. Тези твърдения на какво са базирани? Къде са съответните документи? Те могат ли да бъдат видяни и да станат достояние на широката общественост? Не обслужват ли тези промени мултинационалните компании които тровят околната среда? Какви са тука интересите на България?

Истината е, че нито ЕК, нито който и да било друг могат да задължът България да допусне отглеждането на ГМ култури на нейна територия!

В проекта за Закон  за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми е меко казано скандално предложението за отмяна на чл. 79 и чл. 80.
„Чл. 79. (1) Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.
(2) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите допълва списъка по ал. 1 със заповед, която се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 80. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях.”
(от ЗАКОН ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ
В сила от 01.06.2005 г. Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г.)
Това на практика ще направи от България територия за експерименти с човешкото здраве и ще нанесе необратими вреди на околната среда и биоразнообразитео в България!
От известно време се появи информация по интенет, че Монсанто твърдят, че забраните в закона за ГМО ще бъдат отменени и в България ще се отглеждат ГМО. Не трябва ли съответните институции да проверят истина ли е тази информация? Ако е истина, то кой им позволява да се месят така грубо в работите и делата на България?
България, както и целият свят, няма нужда от ГМ селско стопанство. Най-доброто, което трябва да се направи е мораториум върху разпространението на ГМО в България. В това отношение гласът на българското общество е много важен глас, който трябва да се чуе из цяла Европа! Ние имаме прекрасни условия за развитие на екологично селско стопанство и екологичен туризъм.
Аз вярвам, че България има отговорно Народно Събрание и отговорно Правителство и, че здравия разум ще надделее и няма да се стигне до отмяна на членове 79 и 80 от Закона за генетично модифицираните организми.
Ще си позволя да цитирам мнението на няко
Д-р. Ъруин Чаргоф, известен биохимик и често наричан „баща на молекулярната биология”, предупреждава, че технологията на генното инженерство представлява по голяма заплаха за света отколкото ядрената. По този повод той пише в автобиографията си: „ Струва ми се, че науката прекрачи граница която трябваше да остане непремината”.
„Не можете да унищожите една новосъздадена форма на живот. Тя ще ви надживее и вас, и децата ви, и внуците ви. Една необратима атака върху биосферата е нещо което предишните поколения не можеха да си представят, и за което много би ми се искало да не нося вина”.

Професор Ричард Лейси, микробиолог и лекар, една от много известните фигури в науката за храненето, още през 1995 година остро се изказа срещу въвеждането на генно модифицираните храни (ГМХ) поради „буквално неограничените рискове за здравето на хората което крият”. „Всъщност почти невъзможно е да се измисли опитна постановка, чрез която да се оценят ефектите върху здравето от попадналите в хранителната верига ГМХ, нито пък има каквато и да е обоснована причина от хранителен или обществен характер на тяхното въвеждане”.
Професорът по генетика от САЩ Джо Каминс: „Вероятно най голямата опастност от генно манипулираните култури идва от внедряването в тях на модифицирани вируси и вирусни гени. Генетични рекомбинации могат да доведат до възникването на нови, изключително болесттотворни вируси. Изменените вируси биха могли да предизвикат глад чрез унищожаване на реколтата и много сериозни заболявания по хората и животните”.Ще си позволя да цитирам едно мнение на още един от бащите на молекулярната биология, Професор Джеймс Уотсън изказано в началото на 2004 година. Попитан от специалисти на Монсанто какво мисли за генетично изменените организми, той отговори : „Ние не можем да играем ролята на Господ“.
Ще завърша с една мисъл на  Джери Майндър който в статията си „С лице към идващата вълна“ пише за ГМО: „Дори за спечелилите големи пари това е все едно да спечелиш на покер на борда на „Титаник“.

С Уважение,
Д-р. Диди Баев, молекулярен биолог, биохимик, микробиолог

***

http://owdijfvcnid.com - efdnlwiernf abrastGag <a href=http://efdincaa.com>dkyubwvfcn</a> Tinganach http://lirwjcnncvuier.com Accomsosteosy

http://sildenafilbuyonline.info viagra and indigestion
<a href=http://sildenafilbuyonline.info>best place to buy viagra online</a>
http://sildenafilbuyonline.info - taking viagra with alcohol