Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Онлайн радио Словото на Учителя Беинса Дуно
2. Словото на Учителя Беинса Дуно
3. bgzemia в YouTube
4. Иванчовски правопис- как да сложим небесния знак ят и голям юс на клавиатурата си
5. Националенъ светогледъ
6. Масово пробуждане по света за вредите от ваксините
7. Видео: Как живакът във ваксините убива мозъка
8. Духовна Свобода
9. Порталът към съзнателен живот
10. Небесният знак на България-Силва Дончева
11. САЩ се опитва да наложи забрана на етикетите ГМО
12. Мръсна пропаганда-Отказът от ваксините уж застрашавал здравето
13. Как да предпазим децата си от "осакатяването" на образователната система
14. "Кодекса за храните" против населението на Земята
15. Билкови рецепти-1част
16. Билкови рецепти-2част
17. Опасност за билките и билколечението
18. Хомеопатия
19. Световна конспирация срещу здравето
20. Извращенията са приемливи, ако се вършат от властите
21. Що е то “задължително” и що е “образователна система”
22. Фармафия = мизерия, зарази и грешни дози
23. Конспирация на НАТО-облъчват ни
24. Петиция против задължителните ваксини
25. Ваксините- информиран избор
26. ГМО е вредно,кой твърди,че не е?
27. Внимание-инплантиране на чипове с ваксините
28. Ваксините носят само вреди
29. Българска Национална Патриотична Телевизия- храна за духа и извисяването на българина
Постинг
15.05.2014 18:54 - ЗАЩО САЩ ТРЕПЕРЯТ ОТ СТРАХ ПРЕД РУСИЯ?
Автор: bgzemia Категория: Политика   
Прочетен: 1786 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 15.05.2014 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Поради продължаващата информационна блокада около случващото се в Украйна и като цяло в Русия, и за да се парират резултатите от слугинажа на българските прЕстутки, продължаваме публикациите от  центъра на събитията

Наталия Лазарева

image

 

Преди 18 години, на вълната на общите демократични настроения и надежди, характерни за онези времена, отидох да уча политически мениджмънт в САЩ.
Там, в процеса на обучението ми, успоредно с вникването в същината на американското политическо мислене, трябваше да преживея коренно презареждане (дори може да се каже: пълно разрушаване) на тогавашното ми политическо съзнание.
А през 1999 г. се завърнах с ясното съзнание, че САЩ винаги са били и ще бъдат главният враг на Русия - и не бива да се вярва ни най-малко в тяхната искреност и в техните добри намерения спрямо руснаците.
Вторият извод, който направих като равносметка на моето 3-годишно обучение по американски политически мениджмънт, беше следният: демокрацията по американски в своята същина е само и единствено следното: изкуство за манипулиране на хората в интерес на твърде ограничен кръг личности от световния елит.
В процеса на обучението ми чух и узнах такива неща, които и досега са за мен като камбанен звън за „тревога“.
Те са следните.
Първо: ВИНАГИ И ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА се подчертаваше, че именно Русия и само Русия е основният стратегически противник на САЩ.Това звучеше много странно през 1998 г., когато Русия беше слаба както никога - а в същото време Китай ставаше все по-богат и по-силен. Независимо от това, НЕ КИТАЙ, А ИМЕННО РУСИЯ се възприемаше в САЩ като основен враг. През онази 1998 г. беше шокиращо да се слушат такива неща, когато у нас в Русия все още беше разпространена еуфорията от свободата и от сътрудничеството с Америка - която еуфория за много руснаци достигаше до обожание.
През далечната 1998 г. в Америка чух за плана с цел разрушаване на Русия, който трябваше да бъде осъществен за 15 години. От официални трибуни открито се разказваше как след 15 години Русия вече не би трябвало да съществува като самостоятелна държава на земното кълбо. Началото на процеса на разрушаване трябвало да бъде поставено с война, която да бъде разпалена между Украйна и Русия. Това щяло да доведе до разделяне на Украйна по Днепър, а после, като главна цел на конфликта между Украйна и Русия - до разпадането на Русия на множество самостоятелни квази-държавни образувания.
Подчертавам: това не бяха нечии болни мечти или частни мнения - а напълно официални, публични (пред студенти от университета) заявления на публични личности.
Между другото, един от първите „американски“ шокове, които изживях, докато изучавах американския политически мениджмънт, беше осъзнаването на факта, че всичко, което се случваше в Русия по времето на Елцин, беше не просто естествен резултат от действието на различни обществени сили на фона на фанфаронството на Елцин - а строго съответстваше на официалните полит-технологични инструкции по разрушаване на комунистическите държави. (За различните типове държавност са разработени отделни планове с инструкции за реализацията им. Изучаването на различните начини за извършване на държавни преврати влизаше в учебната програма). Всичко, което се извършваше в Русия, съответстваше на предписанията в американските учебници по политически мениджмънт. Всичко, а не само действията на екипа на Чубайс. Включително такъв, на пръв поглед чисто руски, феномен като особеното влияние на началника на службата по сигурността на президента, строго съответстваше на сценария по разрушаване на държавност от комунистически тип.
Следващият шок беше относно това, доколко хуманизмът е истинският ориентир на американската политика - за което западните политици, медиите и нашите руски „демократи“ тръбят 24 часа в денонощието.
Така например, в курса по етика се изучаваше т. нар. „въпрос за вражеското дете“. Въпросът се формулираше по следния начин: може ли да се допусне убийството на дете на врага (или самият ти да го убиеш), ако това е необходимо, за да се защитят интересите на твоя електорат? Правилният отговор беше зашеметяващ и звучеше така: не само е допустимо, но е задължително. И ако политикът или лидерът чувства, че не е способен да го извърши, той трябва да отстъпи мястото си на хора, които са в състояние да го извършат, без да се колебаят.
Подчертавам: става дума не за „сълзата на детето“ (алюзия за прочутата фраза на Достоевски: „Цялото щастие на света не струва една детска сълза“ - б. пр.) - а за неговото убийство.
Още една тема от курса по етика разтърси из основи моята руска душа. Тя се формулираше така: в малък град е изнасилена и убита бяла жена. Шерифът заповядва по най-бързия начин да бъде обесен първия бездомен негър, който се мерне пред очите на полицаите. Въпросът се задаваше така: прав ли е шерифът?
Правилният отговор е: шерифът е напълно прав, и добре, че го е направил по най-бързия начин. Това, че бездомният негър няма отношение към криминалния случай, е без особено значение. Лошо е само едно: че реалният насилник все пак е останал на свобода и може да повтори престъплението си. Но, след като е видял какво са направили с бедния негър, може би сам ще се откаже. Съдбата на бедния, бездомен негър не интересува никого. Понятието „справедливост“ не само се изнася извън скобки, то просто въобще не се взема предвид.
Друг мой американски шок беше свързан с прословутата американска свобода на словото. Да, днес вече разбираме, че нещата далеч не са така, както ни ги представяха преди и по време на перестройката. Защото в американския живот съществува такъв термин: политическа коректност. Всъщност, американската „политическа коректност“ представлява тотална цензура, доведена в своята всеобхватност до състояние на самоосъществявано автоматично действие. Никой в Америка не ще се реши да каже нещо против интересите на Америка, никой никога не ще посмее да осъжда открито действията на своята страна. А дори, ако някой посмее, той от само себе си ще излезе извън пределите на каквато и да било публичност. Пък и специалните служби няма да дремят... Американският тоталитаризъм е автоматизиран, силен и всеобхватен. Това особено личеше по време на бомбардировките на Белград. Никой от американците не смееше не само публично, но дори само пред двама души да осъди действията на Америка. Само насаме, на четири очи и като се оглеждаш настрани, можеше да се каже, че това не е съвсем хубаво - но нищо повече.
Завръщайки се към острата тема за взаимоотношенията между Русия и Украйна, искам да подчертая още веднъж: онова, което сега се разгръща на територията на Украйна, беше не само планирано, но и официално заявено в американската политически среда още преди 15 години. Именно началото на военни действия между Русия и Украйна трябваше да бъде необратимия момент, след който да бъдат включени дезинтеграционните процеси не само в Украйна, но и в самата Русия.
Ето защо Русия не бива в никакъв случай да се поддава на провокациите да въведе свои войски в Украйна. Иначе ще се окажем в трагедия, разигравана по сценария на Вашингтон. И да бъде спряно развитието на тази страшна трагедия ще е много трудно.
За щастие, кримските събития нанесоха нокаутиращ удар по американските планове - и сега вече не САЩ, а Русия диктува дневния ред. Това е много добре, тази инициатива не бива да бъде изгубена.
Главната надежда, която придобих по време на моето обучение сред американския политически истеблишмънт, беше свързана с осъзнаването, че, независимо от икономическото превъзходство на Америка над Русия, съществува огромно психологическо превъзходство на нашето, руско общество над американското. Ние се стараехме искрено да се сприятелим с тях, защото никога не сме се страхували от Америка. Нито по време на Карибската криза, нито по-късно съветското, после руското общество не е чувствало страх, даже неприязън към американците.
В САЩ е точно обратното.
В американското общество е налице дълбок страх от Русия, и този страх присъства навсякъде под формата на колективен психологически комплекс - като се започне от представителите на висшия политически елит и се свърши с делничното ниво на обикновените американци. Аз бих определила това като комплекс от Карибската криза, който комплекс американското общество така и не е изживяло, и той лежи в основата на отношението към нас, към Русия. И това беше по време, когато Русия беше полужива след всичко, което се случи с нея подир 1991 г. Човек може да си представи как този страх се развива сега, когато Русия с всеки изминал ден става все по-силна и независима.
За разбиране на американската психология е важно да се изследват последиците от неуспешния американски десант в Залива на свинете в Куба през април 1961 г., когато американците бяха напълно разгромени, унищожени и пленени. Много е важно да се изучи реакцията на американското общество на това позорно поражение. То стана началото на края на президента Джон Кенеди и положи началото на устойчив колективен комплекс за непълноценност на американците, който беше задълбочен от последвалата веднага след това Карибска криза.
Този колективен американски комплекс за непълноценност е ключ към разбирането за отношението на Америка към Русия. Той така и си е останал непреодолян, и ние трябва да помним това и да го използваме.
Какво означава това в съвременните обстоятелства около Украинската криза?
Нещо много просто: американците трябва да чувстват заплаха за своето мирно съществуване. Разбира се, те никога няма да стоварят нито един свой войник на украинска земя - а ще водят всички действия чрез самите украинци, поляци и прибалтийци, защото техният живот е дълбоко безразличен не само на ръководството на Пентагона, но и на самите обикновени американци. Тези обикновени американци трябва да осъзнаят, че заплахата за тяхното мирно съществуване е резултат от погрешните, а може би и злонамерени действия на американското правителство. Тук няма да разсъждавам публично за конкретните методи на работа, които може да се използват по въпроса. Мисля, че те са известни на съответните структури за национална сигурност.
Друга характеристика на американското общество: това е страхливостта като елемент от колективното безсъзнателно. Американците не са готови да дават човешки жертви за своята страна. Това ги довежда до състояние на колективен неконтролируем ужас.
Американците с интерес и безразличие гледаха по телевизията как бяха избивани жителите на Белград - но техни два изчезнали войника ги хвърлиха в състояние на колективна психоза. Когато тези двама войници се загубиха някъде по време на югославските събития, цялата страна изпадна в истерична паника.
Американците не са готови да жертват живота си за каквото и да било. На тях не им говори нищо понятието „Родина“. Пък и как да им говори, след като те са събрани там като бездомници в една банда? Не патриотизъм, а психология на бандата - така може да се характеризира колективната психология на американското общество.
Накрая искам да кажа нещо за отношението на Запада към украинския „Десен сектор“. Не бива да се заблуждаваме: Западът много добре знае какво представлява Десния сектор. Всички всичко разбират. Нещо повече: именно Десния сектор е главната надежда и опора на САЩ за разпалване на така страстно желаната война между Украйна и Русия. Ето защо нито САЩ, нито зависимата от САЩ Европа никога не ще се борят срещу Десния сектор - а ще си затварят очите за всичките му зверства.
Трябва да се осъзнава ясно, че Украйна - това е проект на Америка в борбата й против Русия, а Десния сектор е твърде важен инструмент в този проект.
Америка ги подготвя с цел, ако сега нищо не се получи, да бъдат готови за бъдещо нападения срещу Русия. Децата, които крещят: „Москаляку на гиляку!“, крещят не, защото внезапно им е хрумнало. Пред тях стоят диригентите им. А диригентите си имат сценаристи. Тези сценаристи са зад океана и знаят, че трябва да възпитават омраза в новото поколение украинци. Те помнят това. Да ги възпитават с поглед към бъдещето, ако сега не успеят да разклатят и унищожат Русия. Подготвят събития, чието време ще дойде след 10 години. Ето защо не бива да се отпускаме. И трябва сериозно да се отнасяме към тази съвсем реална и сериозна опасност за нашата страна. Трябва да се борим за умовете и душите на младите украинци. Умело, задълбочено и постоянно, ден след ден.
Разбира се, ние трябва да мислим за братския украински народ и за украинската държавност - но вече е време да мислим сериозно и за нашата собствена сигурност; не само на възвърнатия Крим, но за сигурността и целостта на самата Руска държава. Въпросът вече не е за Украйна - войната чука на нашата руска врата. Именно тази война срещу Русия, която трябва да доведе до разрушаването на Руската държава, е истинската цел на Америка. Украйна, макар и много да я жалим, е само средство, инструмент и оръдие на Америка в нейната борба срещу Русия.
А пък ако Русия е силна, това ще е добре и за Украйна. Макар, че мнозина украинци засега не мислят така. Но това е само засега.
С времето и те ще разберат, че не са нито интересни, нито нужни някому с техните проблеми. Само на нас, руснаците.


www.ruskline.ru

Превод: Л. Чолаков
Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.





Гласувай:
8
0



1. injir - Да-а-а. . . Русия винаги е била ап...
29.05.2014 20:40
Да-а-а... Русия винаги е била апетитна хапка за империите. Историята показва обаче, че винаги им е присядала на гърлото и е предизвиквала задушаване. До смърт.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bgzemia
Категория: Политика
Прочетен: 1144185
Постинги: 381
Коментари: 1058
Гласове: 1821