Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Онлайн радио Словото на Учителя Беинса Дуно
2. Словото на Учителя Беинса Дуно
3. bgzemia в YouTube
4. Иванчовски правопис- как да сложим небесния знак ят и голям юс на клавиатурата си
5. Националенъ светогледъ
6. Масово пробуждане по света за вредите от ваксините
7. Видео: Как живакът във ваксините убива мозъка
8. Духовна Свобода
9. Порталът към съзнателен живот
10. Небесният знак на България-Силва Дончева
11. САЩ се опитва да наложи забрана на етикетите ГМО
12. Мръсна пропаганда-Отказът от ваксините уж застрашавал здравето
13. Как да предпазим децата си от "осакатяването" на образователната система
14. "Кодекса за храните" против населението на Земята
15. Билкови рецепти-1част
16. Билкови рецепти-2част
17. Опасност за билките и билколечението
18. Хомеопатия
19. Световна конспирация срещу здравето
20. Извращенията са приемливи, ако се вършат от властите
21. Що е то “задължително” и що е “образователна система”
22. Фармафия = мизерия, зарази и грешни дози
23. Конспирация на НАТО-облъчват ни
24. Петиция против задължителните ваксини
25. Ваксините- информиран избор
26. ГМО е вредно,кой твърди,че не е?
27. Внимание-инплантиране на чипове с ваксините
28. Ваксините носят само вреди
29. Българска Национална Патриотична Телевизия- храна за духа и извисяването на българина
Постинг
23.11.2015 12:07 - ЩЕ ГОВОРЯТ ЛИ ЗА ИЗМАМА?
Автор: bgzemia Категория: Политика   
Прочетен: 803 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.11.2015 12:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЩЕ ГОВОРЯТ ЛИ ЗА ИЗМАМА?

Елеазар Диас Ранхел

Нито една избирателна система в света не e толкова проверена като тази на Венецуела

--------------------------------------------------------------

09.11.2015 Навлизаме в последните седмици преди изборите, което означава, че ще се  изостри кампанията срещу Националната избиритална комисия /НИК/ и нейния Председател,  г-жа Тибисай Лусена. За щастие,  председателят на този орган е една калена жена, доказала се в 10 национални  избори, с компетентен  екип  от сътрудници и експерти, които успяха да направят  избирателната ни система, най-надеждната в света. Невъзможно е да стане измама, която да промени волята на избирателите и това е признато, не само от опозицията, когато НИК организира вътрешно партийни избори, но също така и от десетки чужди наблюдатели, запознали се обстойно с целия този процес.

Наскоро, по време  на посещението на президента Николас Мадуро в Ню Йорк, по повод на 70-та годишнина  от  създаването на ООН, той се срещна с бившия  президент Джими Картър и, в разговор за бъдещите избори, Картър е казал, че има отрично мнение за венецуелската система по отношение на гаранция за нейната надеждност.

Никоя избирателна система в света не е толкова много проверявана, както венецуелската- обект на 22 проверки,  всеки път различни, при всеки вид избори, в които участват не само техници и  експерти, но също така и представители от всички партии, издигнали кандидати.  Може би не го правят всички, защото са 90 партии, а някои малки партии имат само два или три  кандидата. Тези проверки на партиите са гаранция  за прозрачността  на нашите избори.

Относно чуждите наблюдатели, тяхното присъствие беше оправдано непосредствено след свалянето на диктатурата, защото тогава  демократичния процес се оформяше и имаше слабости, но днес, както наскоро припомни Тибисай Лусена, Венецуела е в състояние да ориентира и  Съединените щати, за да подобри своята система за гласуване и предлагане на гаранции на своите избиратели, които им липсват днес.

Но опозицията е решена да превърне в „наблюдатели”  многобройните си гости   и да  предизвиква скандали за вестниците, като така наруши имиджа на изборите на 06 декември.

Въпреки всички тези многобройни и  положителни показатели, опозицията продължава своята кампания за дискредитиране, сега с външна подкрепа и няма да престане до деня на изборите, както и десетки политически партии, с единствената цел да се опитват да саботират, да вдигат шум, да пречат на процеса, да стресират, за да пречат на изборите и да накърнят демократичния образ на Венецуела, както и прозрачността на изборите и обявяваването на  предполагаеми  измами. От къде опозицията измисли, че Социалистическата партия или Патриотичния полюс възнамеряват да пренебрегнат  резултатите, които са в полза за  опозиционните кандидати? Кога един издигнат   от опозицията кандидат за какъвто и да е представителен пост, който е бил избран, е загубил длъжността  поради санкции на НИК? Кога? Може ли някой да цитира поне едни случай? Тогава откъде измисля опозицията, че няма да се признае победата  чрез използване на  измами?

Със сигурност, в неделя 6 декември ще има  114 централи избирателни маси в  87 избирателни района, откъдето идва и сложността на тези избори. Въпреки направените усилия, латионамериканския съюз UNASUR ще изпрати делегация от около 40 души като придружители.

Икономическата война във Венецуела има най-различни проявления. Как тълкувате например факта, че:  един билет Мексико - Каракас се продава за повече от $ 3000, но от  Мексико до Богота струва $ 300? Венецуела продължава да получава тежки удари и през тази седмица, когато бяха конфискувани 162,000 килограма храни и други стоки за бита.

 

Избирателната система във Венецуела

Избори за народно събрание 2015

Венецуела. Демокрация пред заплаха.  Хронология на една кампания за дескредитиране на избирателната система

 

Конституцията от 1999

 

През декември 1999 г  чрез  всенароден референдум бе приета новата  Конституция на Боливарска република Венецуела. Този политически документ постави началото на  историческа фаза за страната чрез инициирането на обществен национален дебат за политическото бъдеще и демократичния  модел на развитие пред Венецуела.  

 

Дотогава,  Венецуелската  политическа система се намираше в криза,  започнала в края на 80 те години и която продължаваше и през  1999 година, без да бъдат намерени  помирителни механизми между традиционните политически партии. Появата на нови лидери  разнообрази  тази тенденция като доведе до множество конфронтации и  предложения за националното развитие пред едно поляризирано, но силно взискателно и политизирано общество.   

 

 

 

Преодоляването на  традиционния модел на правомощия

В промяната на конституционния проект бе включена една нова част, касаеща  създаването на  Национална народна власт, нещо по-различно от съществуващите до сега класически сили в модерните републики, чиято роля бе да "регулира и положи основите, механизмите и системите за гарантиране на новия демократичен и правов модел; нова кулутра на избирателя,  основана на гражданското участие ".

 

Замяна на съществуващия  избирателен модел

 

Избирателната власт възниква като инструмент на новия демократичен модел. Модел, който поощрява постоянното участие на народа, в който се търси изграждането  на култура на гласуване от ежедневни консултации с кандидатите до върховете на политическата власт и дори по-натам, до излъчването на собствени представители. Гласува се, за да се изберат управници, но и, за да бъдат същите свалени от власт; гласуват се изменения, реформи или конституционни добавки. 

 

Политическите партии. Тяхната нова роля.

 

Партиите се  модернизираха в търсенето на повече електорална подкрепа като се видяха принудени да развиват идеологически формулировки, доста често противоречащи и  антагонистични помежду си, но споделящи обща цел-  разрив с миналото и особено с практиките, които са използвали предишните партии преди  1999 г..

Сега вече  предизвикателствата са  по- сложни,  на първо място защото старите партии  отново оживяват, но по нов начин  и на второ място- новата реалност  на демокрация с  участието на целия народ изисква допълнителен ангажимент чрез новата  избирателната система за гласуване. С други думи,  да  издигаш  кандидати или идеи, означава да се  ангажираш активно и официално  с избирателния процес и неговите резултати.

 

Антидемокрация

За съжаление,  венецуелският народ трябваше да понася паралелна  политическа програма  от страна на секторите, които поемаха по изборния път, с единствената цел да се докопат до властта, използвайки нападения, неуважение и често дори прибягваха до насилие и злоупотреби, когато резултатите не бяха благоприятни. Много от тези недемократични актьори дори нямат политически опит, но  са част от защитеното елитарно общество, зад което седят тъмни и нечисти интереси, различни от откритите дебати в името на  Венецуела. Тези сектори разполагат с огромни ресурси чрез които могат да си позволят да поробват и да позволят  налагането на политически стратегии. Това се превръща в основна пречка  за обединяване  между страните и намиране начини да се избегне насилието.

 

Насилствени стратегии

 

Венецуелските  антидемократични сектори   организираха първия преврат, който преживя Латинска Америка през XXI-ви век, когато през 2002 г., конституционно избраното правителство бе съборено, в продължение на три дни, а страната даде много невинни жертви.

След безуспешния опит за преврат, в периода 2002- 2003 година, тези сектори  започнаха  саботажи на нацоналната петролна компания, стачка на национално ниво и началото на т.нар „гуаримбас” /размирни банди, блокиращи важни  обекти и кръстовища в Каракас/ , които причиниха улично насилие и агресия.

 

Референдумът през 2004 година. Стратегия на непризнаване

 

Натрупаното напрежение  от 2002 година и трудностите за намиране на изход чрез  механизъм за политическо разбирателство направиха първия тест за устойчивост на Конституцията от 1999 г.: активиране на механизми за правото на преизбиране на президент. Този инструмент се оказа от  съществено значение, за да се отърве от страната от политическото напрежение  в предходните две години и голяма част от 2004 г.

Организацията на американските държави ОЕА, чийто главен секретар, Сесар Гавириа оглавяваше масата за пилитически диалог, организира тогава  и посещение в центъра Картър. Проведоха се мирни избори, а резултатие бяха в полза на правителството.  Въпреки това, някои сектори на венецуелската опозиция не признаха резултатите и ги отрекоха, без да покажат конкретни доказателства за  изборни измами. Това беше началото на  стратегията за  непрекъснато непризнаване на резултатите, което единствено допринася за насърчаване на негласуването  и насилието в страната

 

Избори под постоянно обсада

Следващите 7 години до 2013 показаха,  че избирателната система като начин за  уреждане на политически конфликти ще позволи, както на чавистите,  така и на  опозицията да търпят  победи иили загуби.  За съжаление,  призракът на измамите и липсата на резултати, задвижвани от радикалните сили  постоянно присъства  във всички избори през този период. Атаките не спряха през цялото време и дори, когато избирателите  постепенно започнаха да се отърсват от негативното възприемане на изборния модел, внедрен през 2004 г. , в дневния ред на антидемократичните сектори остава идеята за подмяна на изборния процес, когато е необходимо и се отдаде възможност за това.

 

ИЗБИРАТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ НАОПАКИ 

 

През 2013 г. президентските  избори бяха организирани поради преждевременната кончина на Президента Чавес, а радикалните сили за борба с демокрацията отново поеха по пътя на насилието, за да се доберат до властта.

 

Тяхната аргументация не признаваше нищо, което се е случило през последните седем години от референдумите, регионалните избори и вътрешно партийни избори с участието на Националния избирателен съвет, както и президентските избори. Но най-вече, тези сили отправяха унищожителна критика към техническата сигурност на избирателната система, в която  техници и одитори на политическите партии бяха дали своя принос със своите критики, поправки  и предложения.

 

За да се заобиколи стената, която представлява консолидацията  на системата и нейното положително възприемане от страна на населението, стратегията се преориентира към атака срещу личността,  а не срещу техниката, като се  използва предпоставката, че "системата не е измамник, но тези които я управляват са измамници". По този начин, те нападаха легитимните и сигурни процеси, като посочваха, че тяхната манипулация се извършва  чрез лица, които правят неравностойни условията  на конкуренция.

 

Това обяснява защо най-радикалните сили на венецуелската опозиция твърдяха през 2013 година, че признават само „волята на народа”, защото бяха порицани и изправени  пред бунт при една  евентуална декларация за изборни измами и не признаване на официалните резултати. И като следваха тезата за легитимност, тези радикални глашатаи се представяха за изразители и защитници на „истинските народни въжделения”, и се оформиха като  авангард на обществото, който иска „връщане” на „истинската” загубена легитимност срещу истинските законови институции. И започнаха да пренебрегват юридическите и технически аргументи като говореха само за „морални” и „етични” такива, които бяха натоварени с огромна субективност, това бе подето от  медиите за мобилизиране на защита на нематериалните ценности като „свобода” и „демокрация”, без това да означава, че те са изгубени във венецуелското общество.

 

С тази тактика на аргументиране, Опозицията искаше да покаже, че венецуелската държава е загубила „истинската” легитимност, и че изпълнителната власт "е изфабрикувана", и тя използва безразборно  публичните ресурси, за да продължи да бъде "незаконно" на власт. Комуникационната стратегия остана една и съща, всяко предполагаемо "нарушение на нормата" е доказателство за загубата на легитимност и поради "изопаченото сдружаване" на всички институции, контролирани от "не легитимното правителство", никой акт, заповед или действие на изпълнителната власт не са законни, с изключение на онези, които облагодетелстват радикалната стратегия, като в тези случаи следва да бъдат квалифицирани като”победа на народната воля”.

 

С тази цел бяха атакувани проверките на избирателната система през 2013 г. Проверките и констатациите, извършени от партиите през октомври 2012 г., не им бяха достатъчни цели шест месеца. Последиците от тези действия са част от тази нова фаза, подета от радикалната  антидемокрация срещу изборния път  във Венецуела.

 

Оплакванията за измами и, по-специално относно  тази  от 14 април 2013 г., денят на президентските избори,  разкри стратегията на "нелегитимност" на създадената власт. Кандидатът на опозицията игнорира официалните резултати и настоя да се  "брои всеки глас ... да се отворят  всички урни  и да се преброи  всеки глас във Венецуела”. С тази декларация, опозиционния лидер Каприлес открито не признаваше фундаментални елементи на автоматизирания изборен процес, чиято сигурност и прозрачност беше многократно проверявана от неговите собствени представители, които бяха заявили, че са изпълнени всички законови норми.

 

Не беше малко това, което кандидат президентът не признаваше. Като настояваше да се брои всеки глас, той игнорираше дейността на всички проверки, които техниците от партиите, включително и от неговата, бяха извършили преди 14-ти април, така както бе констатирано в различните протоколи, копия от които бяха предоставени на разположение на обществеността на официалния сайт на  НИК/CNE, включително в деня на изборите. Той не прие, че неговите представители са прегледали и проверили  1) цялостната автоматизирана система; 2/ че тази система отчита точно, това което се случва и се изпраща от страна на всяка една от машините за гласуване; 3/ че машините за гласуване работеха точно според правилата и проверяваха дали всеки подаден глас отговаря на  електронния.

 

Зад тази декларация остана също юридическата страна на избирателната действителност. Избирателният процес във Венецуела е електронен и не може да се брои ръчно, с една дума физически бюлетини не съществуват.   "Кутиите" и "гласовете", за които говори кандидатът са част, съгласно законодателството от един механизъм за народна проверка на автоматизираната система за гласуване, наречен ГРАЖДАНСКА ПРОВЕРКА. Следователно, във Венецуела не съществува правна основа за повторно преброяване, тъй като проверката   на софтуера на машината за гласуване, предвидена в закона, е гаранцията, че преброяването не съдържа грешка. Не признаването на резултатите бележи началото на вълна от актове на насилие по улиците, които предизвикаха  11 смъртни случаи при различни прояви.

 

Докато  имаше  огнища на насилие на различни места, Каприлес връчи на Избирателната власт, два дни след изборите, документ с различни оплаквания, свързани с предполагаеми нередности и числени несъответствия, които са били констатирани по време на изборите. На този същия ден 16 април, направи изявления пред медиите, на които предостави в резюме основните оплаквания,  предоставени и на избирателния орган. Какви бяха доказателствата представени от опозиционния кандидат? Един преглед на случаите, представени на неговия Изборен щаб, в деня на изборите, една информация наречена „Изборни злоупотреби”, която съдържа неточни данни и снимки, които показват злоупотребите в секциите за гласуване и, които са засегнали „повече от 8 милиона гласоподаватели”.

 

Едно от тези оплаквания, например, се отнася до предполагаемото твърдение за неправилно държание в някои от секциите. Става въпрос за сравнение между  броя на гласовете, получени от кандидата Николас Мадуро на 14 април 2013г.  и тези, получени в полза на покойния президент Чавес,  шест месеца преди това, по време на изборите през октомври 2012.

 

 

Според тази жалба, поведението в посочените избирателните секции би трябвало да показва предполагаеми нередности, които са извършени там. Обаче, ако се направи сравнителен анализ на резултатите в тези секции, става ясно, че по време на президентските избори на 07 октомври 2012 година е имало чувствително намаление на гласувалите, в сравнение с парламентарните избори през 2010 година.  

 

 

С други думи, през 2012 г. гласуването не е било обичайното за тези секции, което означава, че на изборите на 14 април не може да се твърди за „нередност” при увеличаване гласовете в полза на Президента Мадуро. Историческият анализ показа, че в тези секции традиционно са гласували за партии, които са подкрепяли Президента Чавес и неговите съратници, както и поради факта, че става въпрос за избори от различен характер /Народно събрание, Регионални или местни/, и поради тази причина е невъзможно да се определи максимален таван на гласовете, които  би могъл да достигне алианса на чавистите. 

 

Въпреки, че този документ беше представен като неопровержимо доказателство за измама, същият бе променен, когато трябваше да бъде представен пред Върховния съд, инстанция към която после се обърна  опозиционният кандидат, след като предизвика процеса. Върховният съд на страната отхвърли  жалбата. От името на опозиционния кандидат бяха направени няколко промени в  представения документ.

 

Между тях, привлича вниманието промяната на представените цифри пред Националния избирателен съвет, така както те фигурират в представените жалби. Важно е да се отбележи, че за да се състави Комисия за злоупотреба, престъпление според която законът предвижда частично анулиране и пълно на едни избори, жалбоподавателите би трябвало да докажат, че цифрата на посочените гласове  при подобно закононарушение е достатъчна, за да промени резултата на президентските избори.  Оттук, докато твърздяха пред Националния избирателен съвет, че става въпрос за 722,983 гласа, на Върховния съд бе  посочено, че  цифрата е над  два милиона.

 

Представеният документ в съда също беше променен по отношение на броя на жалбите и така много от предполагаемите измами, извършени по време на изборите бяха елиминирани от документа, въпреки че с неговото представяне се правеше опит да се докажат измамите, машините за гласуване и манипулациите на кашоните, където се пазят фишовете, които са част от Гражданския контрол. Всичките тези жалби се базираха на снимки, без придружаващи описателни данни.

 

От тези жалби, вниманието на избирателния орган бе привлечено, например, от заглавията в пресата от типа: ”Националната гвардия отнася урните”. И беше обект на внимание, защото Националните боливарски въоръжени сили, към които принадлежи Националната гвардия са натоварени с опазването  на целия избирателен материал, така че пренасянето на част от него не представлява никаква улика за нарушение. Нещо повече, снимката показва двама  войника, които пренасят един кашон, която жалбоподавателят определя като „урна”, но във Венецуела избирателната урна е самата машина за гласуване. Един преглед на основните жалби на загубилия кандидат доказва, че сумата на представените цифри в двете версии на документа не представлява  достатъчен  брой гласоподаватели, за да промени крайния изборен резултат и крайният победител е кандидатът Николас Мадуро.

 

След тези президентски избори, в страната бяха проведени и местни избори през месец  декември същата година. Опозицията участва в това събитие, в което спечели позиция подобна на тази, която имаше в последните три пъти проведени избори. През 2014 година и последвалото улично насилие, организирано от антидемократични сектори, които предизвикаха смъртта на венецуелски граждани, Националният избирателен съвет, по решение на съда, отстрани двама от избраните кметове, защото са свързани с актовете на насилие. Двамата кметове принадлежаха към опозиционни партии и в техните кметства бяха избрани с голямо мнозинство. Въпреки съществуващото огромно, политическо напрежение в страната, последователите на опозицията ориентираха, без колебание,  към тези действия.

 

Тази година и предвид  изборите за Народно събрание, опозицията поиска от   Националния избирателен съвет да направи първични избори, в които участва дори партията на Каприлес. И отново, сектори от опозицията започнаха една кампания за представяне като незаконни  изборния процес и властта на Националния избирателен съвет, които бяха обвинени в това, че водят кампания, приканваща към въздържане от гласуване в изборите през декември. Стратегията на аргументите е същата. Постоянна заплаха.


 

Международното присъствие във  венецуелските избори

 

 Придържане към принципите на суверенитет и сътрудничество

 

Институционалността във Венецуела бе атакувана заради нейните усилия да консолидира системата  за международно сътрудничество при избори в  рамките на уважение  и обмен

 

на опит. Като се атакува lенецуелската избирателна   власт  се атакуват всички избирателни институции в полукълбото, които имат за цел да гарантират  политическите права на  гражданите, на основата на суверенитет и достойнство.   Политиката на международно присъствие,  което  започна от Венецуела и сега се развива   многостранно от институциите  е дисквалифицирана, с твърдението, че в нашата страната  няма  " истинско"  наблюдение на изборите.

 

Умишлено се скрива фигурата на международния  изборен придружител, като се  облагодетелства техническия характер  и зачитане на суверенитета на страната, с една  работна схема,  която позволява да се проследи изборния процес във всичките му етапи, от юридическа, политическа и техническа перспектива. Венецуела е пионер по отношение на Международното изборно присъствие и е създадено на основата на отношенията на сътрудничество и уважение между суверенни страни. То се основава на принципите заложени във венецуелското  законодателство по темата, по-специално на принципите на конституционното върховенство, законността, суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеност, самоопределението на народите, ненамеса и безпристрастност, прозрачност и зачитане на правилата и на изборните органи.

 

Венецуелският закон е ясен: "Международните изборни придружители, институции или избирателни органи на други държави, международни организации и органи, акредитирани с такъв характер са акредитираните от Националния избирателен съвет, независимо дали e по  покана на Националния избирателен съвет или е молба отправена до НИК за времето  и условията, предвидени в съответния План”,

 

Наблюдението е запазено за венецуелските граждани и националните институции за наблюдение, законно създадени и изразили желание да присъстват на изборното събитие. Дейността на национално наблюдение, както и международното присъствие са подчинени на Плана за национално наблюдение на изборите, който е одобрен от Националния   избирателен  съвет за всеки отделен изборен процес.

 

Програмата за международно присъствие е на основата на един истински технически процес, която скъсва с така известния „изборен туризъм” на политици, които  минават за експерти, минувачи които изпълняват ролята на изборни специалисти.

 

Имаше желание да се създаде модел за атака срещу тази програма, която е на високо техническо ниво, с цел да се подчинят изборните резултати на една суверенна страна на мнението на чужденците,  като се ограничи законността и прозрачността на резултатите на измислени условия, при които, целостта на изборите зависи от предаването на националния суверенитет.

 

Националният избирателен съвет включва в програмата за международно присъствие  редица от органи и механизми за интеграция и координация,  като например: Общия пазар на Юга /МERCOSUR/, Съвета от латиноамерикански избирателни експерти /СELA/, Общността на Латиноамериканските и Карибски държави /CELAC/, Боливарски алианс на народите на нашата Америка/ALBA/и Парламента на /MERCOSUR/.

 

Допълнително програмата за международно присъствие разчита на участието на представители на власти и техници от страни, които са подписали с Националния избирателен съвет, договори за сътрудничество и обмен в областта на развитието на изборните технологии, като например Руската федерация, Индия, Филипините, Република Мали, Република Южна Корея, както и избирателни  органи,  които имат намерение да подпишат такива договори, каквито са страните членки на Икономическата общност на страните от Западна Африка /CEEAO/ и Африканския съюз.

 

В изборите за Народно събрание, на 06 декември, схемата на програмата за международно присъствие се състои от няколко етапа. Подготвителен, в който техниците от избирателните органи на UNASUR, които присъстват по време на първичните избори на организациите с политическа цел,  за да подберат кандидати на Народното събрание.

 

Етап преди изборите, в който техниците, представителите на неправителствени организации, експерти и академици от различни страни, проследяват проверката на автоматизираната платформа за гласуване и изборните  инструменти.

 

Изборният етап, в които участниците в програмата за международно присъствие ще присъстват на анонсирането на избраните кандидати, както и на проверката след изборите.

 

Става въпрос за система на удостоверяване  на национално и интернационално ниво, от което от стаята на свободно изразяване на волята и уважение на суверенната воля на гражданите на страната,  позволява да се покаже развитието на  изборния процес във всичките му етапи, а не само в деня на събитието.

Да се скрие този факт и да се нападат националните наблюдатели и придружителите, които са истински експерти в материята, е акт на  високомерие и накърнява националното достойнство и суверенитета. Това е отявлен израз на онези, които имат претенции за политическо надмощие, което толкова много са накърнили и така затрудняват механизмите на международното  сътрудничество в полукълбото.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgzemia
Категория: Политика
Прочетен: 1014893
Постинги: 380
Коментари: 1058
Гласове: 1821