Избирателната система във Венецуела

Избори за народно събрание 2015

Конституцията от 1999

Дотогава,  Венецуелската  политическа система се намираше в криза,  започнала в края на 80 те години и която продължаваше и през  1999 година, без да бъдат намерени  помирителни механизми между традиционните политически партии. Появата на нови лидери  разнообрази  тази тенденция като доведе до множество конфронтации и  предложения за националното развитие пред едно поляризирано, но силно взискателно и политизирано общество.   

Преодоляването на  традиционния модел на правомощия

Замяна на съществуващия  избирателен модел

Избирателната власт възниква като инструмент на новия демократичен модел. Модел, който поощрява постоянното участие на народа, в който се търси изграждането  на култура на гласуване от ежедневни консултации с кандидатите до върховете на политическата власт и дори по-натам, до излъчването на собствени представители. Гласува се, за да се изберат управници, но и, за да бъдат същите свалени от власт; гласуват се изменения, реформи или конституционни добавки. 

Политическите партии. Тяхната нова роля.

Партиите се  модернизираха в търсенето на повече електорална подкрепа като се видяха принудени да развиват идеологически формулировки, доста често противоречащи и  антагонистични помежду си, но споделящи обща цел-  разрив с миналото и особено с практиките, които са използвали предишните партии преди  1999 г..

Антидемокрация

Насилствени стратегии

Венецуелските  антидемократични сектори   организираха първия преврат, който преживя Латинска Америка през XXI-ви век, когато през 2002 г., конституционно избраното правителство бе съборено, в продължение на три дни, а страната даде много невинни жертви.

Референдумът през 2004 година. Стратегия на непризнаване

Натрупаното напрежение  от 2002 година и трудностите за намиране на изход чрез  механизъм за политическо разбирателство направиха първия тест за устойчивост на Конституцията от 1999 г.: активиране на механизми за правото на преизбиране на президент. Този инструмент се оказа от  съществено значение, за да се отърве от страната от политическото напрежение  в предходните две години и голяма част от 2004 г.

Избори под постоянно обсада

ИЗБИРАТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ НАОПАКИ 

През 2013 г. президентските  избори бяха организирани поради преждевременната кончина на Президента Чавес, а радикалните сили за борба с демокрацията отново поеха по пътя на насилието, за да се доберат до властта.

Тяхната аргументация не признаваше нищо, което се е случило през последните седем години от референдумите, регионалните избори и вътрешно партийни избори с участието на Националния избирателен съвет, както и президентските избори. Но най-вече, тези сили отправяха унищожителна критика към техническата сигурност на избирателната система, в която  техници и одитори на политическите партии бяха дали своя принос със своите критики, поправки  и предложения.

За да се заобиколи стената, която представлява консолидацията  на системата и нейното положително възприемане от страна на населението, стратегията се преориентира към атака срещу личността,  а не срещу техниката, като се  използва предпоставката, че "системата не е измамник, но тези които я управляват са измамници". По този начин, те нападаха легитимните и сигурни процеси, като посочваха, че тяхната манипулация се извършва  чрез лица, които правят неравностойни условията  на конкуренция.

Това обяснява защо най-радикалните сили на венецуелската опозиция твърдяха през 2013 година, че признават само „волята на народа”, защото бяха порицани и изправени  пред бунт при една  евентуална декларация за изборни измами и не признаване на официалните резултати. И като следваха тезата за легитимност, тези радикални глашатаи се представяха за изразители и защитници на „истинските народни въжделения”, и се оформиха като  авангард на обществото, който иска „връщане” на „истинската” загубена легитимност срещу истинските законови институции. И започнаха да пренебрегват юридическите и технически аргументи като говореха само за „морални” и „етични” такива, които бяха натоварени с огромна субективност, това бе подето от  медиите за мобилизиране на защита на нематериалните ценности като „свобода” и „демокрация”, без това да означава, че те са изгубени във венецуелското общество.

С тази тактика на аргументиране, Опозицията искаше да покаже, че венецуелската държава е загубила „истинската” легитимност, и че изпълнителната власт "е изфабрикувана", и тя използва безразборно  публичните ресурси, за да продължи да бъде "незаконно" на власт. Комуникационната стратегия остана една и съща, всяко предполагаемо "нарушение на нормата" е доказателство за загубата на легитимност и поради "изопаченото сдружаване" на всички институции, контролирани от "не легитимното правителство", никой акт, заповед или действие на изпълнителната власт не са законни, с изключение на онези, които облагодетелстват радикалната стратегия, като в тези случаи следва да бъдат квалифицирани като”победа на народната воля”.

С тази цел бяха атакувани проверките на избирателната система през 2013 г. Проверките и констатациите, извършени от партиите през октомври 2012 г., не им бяха достатъчни цели шест месеца. Последиците от тези действия са част от тази нова фаза, подета от радикалната  антидемокрация срещу изборния път  във Венецуела.

Оплакванията за измами и, по-специално относно  тази  от 14 април 2013 г., денят на президентските избори,  разкри стратегията на "нелегитимност" на създадената власт. Кандидатът на опозицията игнорира официалните резултати и настоя да се  "брои всеки глас ... да се отворят  всички урни  и да се преброи  всеки глас във Венецуела”. С тази декларация, опозиционния лидер Каприлес открито не признаваше фундаментални елементи на автоматизирания изборен процес, чиято сигурност и прозрачност беше многократно проверявана от неговите собствени представители, които бяха заявили, че са изпълнени всички законови норми.

Не беше малко това, което кандидат президентът не признаваше. Като настояваше да се брои всеки глас, той игнорираше дейността на всички проверки, които техниците от партиите, включително и от неговата, бяха извършили преди 14-ти април, така както бе констатирано в различните протоколи, копия от които бяха предоставени на разположение на обществеността на официалния сайт на  НИК/CNE, включително в деня на изборите. Той не прие, че неговите представители са прегледали и проверили  1) цялостната автоматизирана система; 2/ че тази система отчита точно, това което се случва и се изпраща от страна на всяка една от машините за гласуване; 3/ че машините за гласуване работеха точно според правилата и проверяваха дали всеки подаден глас отговаря на  електронния.

Зад тази декларация остана също юридическата страна на избирателната действителност. Избирателният процес във Венецуела е електронен и не може да се брои ръчно, с една дума физически бюлетини не съществуват.   "Кутиите" и "гласовете", за които говори кандидатът са част, съгласно законодателството от един механизъм за народна проверка на автоматизираната система за гласуване, наречен ГРАЖДАНСКА ПРОВЕРКА. Следователно, във Венецуела не съществува правна основа за повторно преброяване, тъй като проверката   на софтуера на машината за гласуване, предвидена в закона, е гаранцията, че преброяването не съдържа грешка. Не признаването на резултатите бележи началото на вълна от актове на насилие по улиците, които предизвикаха  11 смъртни случаи при различни прояви.

Докато  имаше  огнища на насилие на различни места, Каприлес връчи на Избирателната власт, два дни след изборите, документ с различни оплаквания, свързани с предполагаеми нередности и числени несъответствия, които са били констатирани по време на изборите. На този същия ден 16 април, направи изявления пред медиите, на които предостави в резюме основните оплаквания,  предоставени и на избирателния орган. Какви бяха доказателствата представени от опозиционния кандидат? Един преглед на случаите, представени на неговия Изборен щаб, в деня на изборите, една информация наречена „Изборни злоупотреби”, която съдържа неточни данни и снимки, които показват злоупотребите в секциите за гласуване и, които са засегнали „повече от 8 милиона гласоподаватели”.

Едно от тези оплаквания, например, се отнася до предполагаемото твърдение за неправилно държание в някои от секциите. Става въпрос за сравнение между  броя на гласовете, получени от кандидата Николас Мадуро на 14 април 2013г.  и тези, получени в полза на покойния президент Чавес,  шест месеца преди това, по време на изборите през октомври 2012.

Според тази жалба, поведението в посочените избирателните секции би трябвало да показва предполагаеми нередности, които са извършени там. Обаче, ако се направи сравнителен анализ на резултатите в тези секции, става ясно, че по време на президентските избори на 07 октомври 2012 година е имало чувствително намаление на гласувалите, в сравнение с парламентарните избори през 2010 година.  

С други думи, през 2012 г. гласуването не е било обичайното за тези секции, което означава, че на изборите на 14 април не може да се твърди за „нередност” при увеличаване гласовете в полза на Президента Мадуро. Историческият анализ показа, че в тези секции традиционно са гласували за партии, които са подкрепяли Президента Чавес и неговите съратници, както и поради факта, че става въпрос за избори от различен характер /Народно събрание, Регионални или местни/, и поради тази причина е невъзможно да се определи максимален таван на гласовете, които  би могъл да достигне алианса на чавистите. 

Въпреки, че този документ беше представен като неопровержимо доказателство за измама, същият бе променен, когато трябваше да бъде представен пред Върховния съд, инстанция към която после се обърна  опозиционният кандидат, след като предизвика процеса. Върховният съд на страната отхвърли  жалбата. От името на опозиционния кандидат бяха направени няколко промени в  представения документ.

Между тях, привлича вниманието промяната на представените цифри пред Националния избирателен съвет, така както те фигурират в представените жалби. Важно е да се отбележи, че за да се състави Комисия за злоупотреба, престъпление според която законът предвижда частично анулиране и пълно на едни избори, жалбоподавателите би трябвало да докажат, че цифрата на посочените гласове  при подобно закононарушение е достатъчна, за да промени резултата на президентските избори.  Оттук, докато твърздяха пред Националния избирателен съвет, че става въпрос за 722,983 гласа, на Върховния съд бе  посочено, че  цифрата е над  два милиона.

Представеният документ в съда също беше променен по отношение на броя на жалбите и така много от предполагаемите измами, извършени по време на изборите бяха елиминирани от документа, въпреки че с неговото представяне се правеше опит да се докажат измамите, машините за гласуване и манипулациите на кашоните, където се пазят фишовете, които са част от Гражданския контрол. Всичките тези жалби се базираха на снимки, без придружаващи описателни данни.

От тези жалби, вниманието на избирателния орган бе привлечено, например, от заглавията в пресата от типа: ”Националната гвардия отнася урните”. И беше обект на внимание, защото Националните боливарски въоръжени сили, към които принадлежи Националната гвардия са натоварени с опазването  на целия избирателен материал, така че пренасянето на част от него не представлява никаква улика за нарушение. Нещо повече, снимката показва двама  войника, които пренасят един кашон, която жалбоподавателят определя като „урна”, но във Венецуела избирателната урна е самата машина за гласуване. Един преглед на основните жалби на загубилия кандидат доказва, че сумата на представените цифри в двете версии на документа не представлява  достатъчен  брой гласоподаватели, за да промени крайния изборен резултат и крайният победител е кандидатът Николас Мадуро.

След тези президентски избори, в страната бяха проведени и местни избори през месец  декември същата година. Опозицията участва в това събитие, в което спечели позиция подобна на тази, която имаше в последните три пъти проведени избори. През 2014 година и последвалото улично насилие, организирано от антидемократични сектори, които предизвикаха смъртта на венецуелски граждани, Националният избирателен съвет, по решение на съда, отстрани двама от избраните кметове, защото са свързани с актовете на насилие. Двамата кметове принадлежаха към опозиционни партии и в техните кметства бяха избрани с голямо мнозинство. Въпреки съществуващото огромно, политическо напрежение в страната, последователите на опозицията ориентираха, без колебание,  към тези действия.

Тази година и предвид  изборите за Народно събрание, опозицията поиска от   Националния избирателен съвет да направи първични избори, в които участва дори партията на Каприлес. И отново, сектори от опозицията започнаха една кампания за представяне като незаконни  изборния процес и властта на Националния избирателен съвет, които бяха обвинени в това, че водят кампания, приканваща към въздържане от гласуване в изборите през декември. Стратегията на аргументите е същата. Постоянна заплаха.

Международното присъствие във  венецуелските избори

 Придържане към принципите на суверенитет и сътрудничество

Институционалността във Венецуела бе атакувана заради нейните усилия да консолидира системата  за международно сътрудничество при избори в  рамките на уважение  и обмен

на опит. Като се атакува lенецуелската избирателна   власт  се атакуват всички избирателни институции в полукълбото, които имат за цел да гарантират  политическите права на  гражданите, на основата на суверенитет и достойнство.   Политиката на международно присъствие,  което  започна от Венецуела и сега се развива   многостранно от институциите  е дисквалифицирана, с твърдението, че в нашата страната  няма  " истинско"  наблюдение на изборите.

Умишлено се скрива фигурата на международния  изборен придружител, като се  облагодетелства техническия характер  и зачитане на суверенитета на страната, с една  работна схема,  която позволява да се проследи изборния процес във всичките му етапи, от юридическа, политическа и техническа перспектива. Венецуела е пионер по отношение на Международното изборно присъствие и е създадено на основата на отношенията на сътрудничество и уважение между суверенни страни. То се основава на принципите заложени във венецуелското  законодателство по темата, по-специално на принципите на конституционното върховенство, законността, суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеност, самоопределението на народите, ненамеса и безпристрастност, прозрачност и зачитане на правилата и на изборните органи.

Венецуелският закон е ясен: "Международните изборни придружители, институции или избирателни органи на други държави, международни организации и органи, акредитирани с такъв характер са акредитираните от Националния избирателен съвет, независимо дали e по  покана на Националния избирателен съвет или е молба отправена до НИК за времето  и условията, предвидени в съответния План”,

Наблюдението е запазено за венецуелските граждани и националните институции за наблюдение, законно създадени и изразили желание да присъстват на изборното събитие. Дейността на национално наблюдение, както и международното присъствие са подчинени на Плана за национално наблюдение на изборите, който е одобрен от Националния   избирателен  съвет за всеки отделен изборен процес.

Програмата за международно присъствие е на основата на един истински технически процес, която скъсва с така известния „изборен туризъм” на политици, които  минават за експерти, минувачи които изпълняват ролята на изборни специалисти.

Имаше желание да се създаде модел за атака срещу тази програма, която е на високо техническо ниво, с цел да се подчинят изборните резултати на една суверенна страна на мнението на чужденците,  като се ограничи законността и прозрачността на резултатите на измислени условия, при които, целостта на изборите зависи от предаването на националния суверенитет.

Националният избирателен съвет включва в програмата за международно присъствие  редица от органи и механизми за интеграция и координация,  като например: Общия пазар на Юга /МERCOSUR/, Съвета от латиноамерикански избирателни експерти /СELA/, Общността на Латиноамериканските и Карибски държави /CELAC/, Боливарски алианс на народите на нашата Америка/ALBA/и Парламента на /MERCOSUR/.

Допълнително програмата за международно присъствие разчита на участието на представители на власти и техници от страни, които са подписали с Националния избирателен съвет, договори за сътрудничество и обмен в областта на развитието на изборните технологии, като например Руската федерация, Индия, Филипините, Република Мали, Република Южна Корея, както и избирателни  органи,  които имат намерение да подпишат такива договори, каквито са страните членки на Икономическата общност на страните от Западна Африка /CEEAO/ и Африканския съюз.

В изборите за Народно събрание, на 06 декември, схемата на програмата за международно присъствие се състои от няколко етапа. Подготвителен, в който техниците от избирателните органи на UNASUR, които присъстват по време на първичните избори на организациите с политическа цел,  за да подберат кандидати на Народното събрание.

Етап преди изборите, в който техниците, представителите на неправителствени организации, експерти и академици от различни страни, проследяват проверката на автоматизираната платформа за гласуване и изборните  инструменти.

Изборният етап, в които участниците в програмата за международно присъствие ще присъстват на анонсирането на избраните кандидати, както и на проверката след изборите.

Става въпрос за система на удостоверяване  на национално и интернационално ниво, от което от стаята на свободно изразяване на волята и уважение на суверенната воля на гражданите на страната,  позволява да се покаже развитието на  изборния процес във всичките му етапи, а не само в деня на събитието.