В. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ГРАНЦИ“
ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Година 18-а

 
                            ПАРАДИГМА ... ИЛИ  ПРЕДАТЕЛСТВО  ОТВЪТРЕ

 Изминаха двадесет и шест години от т.нар. преход, както и от навлизането на неолиберализма у нас, но въпрсът с османското „ присъствие ” все още остава „ висящ.” Този въпрос трябва да се реши един път за винаги, но това може да се случи единствено когато управлява национално отговорно правителство, както и да не се служи на чужди интереси, да се премахнат пристрастията към дуализъм, колаборционизъм, васалитет. Докато това не се направи и не се проявява отговорност от страна на държавници и политици, ще продължават опитите за подмяна и преиначаване и обезличаване на българската историята. Ще се правят опити за обезбългаряване и заличаване на родовата ни памет. Преди броени дни се заформи спор, а впоследствие скандал по повод т. нар. реформи в българското образование. Ябълката на раздора се оказа терминът „ съжителство”, като това е пореден опит за подмяна на термини в учебниците по история през последните години. Вероятно по нечии указания, трябва час по - скоро да се изчиства османския имидж на нейната наследница Турция, с която сме „дослук ”. В края на краищата потърпевш излезе министъра на образованието проф. Танев,   но не се споменава за директора на кабинета му, която се разследва от ДАНС, тъй като имала контакт с чужди разузнавателни служби.

Но ето, че сега си имаме нов министър, дялан камък, който може би като един бивш премиер / който ни „ оправи за 800 дни ” /, новият министър ще „оправи” образованието, но незнайно, за колко време, как и в чии интерес.

 За пореден път се прави опит за политикорективен прочит на българската история, в името на „ добронамереността ” към югозападната ни азиятска държава, или пък по нейно нареждане. Може би чрез „случайна” намеса  от нейна страна в лицето на президента, на премиера, както и най - често се случва чрез посланика и в страната ни. Вероятно и противоконституционната политическа партия ДПС не се е отказала от премахването на неудобните реални исторически факти за периода, през който османските нашественици в продължение на 500 години са безчинствали, тероризирали, ограбвали, извършвали геноцид и мачкали българския народ, както и другите народи от Балканите. За този период от края на XIV до края на XIX век са изписани стотици хиляди страници от стотици автори, историци, летописци, краеведи, журналисти, политици, изследователи, писатели и пр. Всичките отразяват събитията по различно време в различните периоди, но отразяват реалностите, без преувеличаване или омаловажаване на фактите, т.е. безпристрастно. Всички се базират на фактология, документи, очевидци и безпорно са доказали, че след завладяването на българската държава и Балканите термини като „съжителство„ и „присъствие“ са несъвместими с фактите. Възникналият наскоро въпрос за реформите в българското образование и опита да се „прокара” „съжителството” е чиста проба подмяна на парадигмата. С така наречената „нова философия” в обучението и поради внедряването на промените в учебниците се предвижда отпадане на произведения от литературата, които са знакови. С това явно се цели изкореняването на патриотизма при подрастващите. Прави се опит за подмяна на части от българската история. Подмяната на части от историята ни е кощунство и недопустимо. Това е явна тенденция през последните години. А задаваме ли си въпроса защо намаляха часовете по история и литература. Дали пък няма да е по добре да се извадят тези два предмета съвсем. Може би подобно решение ще е угодно и ще удовлетвори напълно нечии желания и интереси.

Със „съжителството” освен, че се обезличава историческия елемент, се цели изчистването на историческата обремененост и неизтриваемото историческо петно върху османската империя и нейната наследница „светската” държава Република Турция. Последната е кандидат за членство в ЕС и прави всичко възможно да постигне целта си. Но фактите са други - от водената и политика - външна и вътрешна е видно, че страната освен, че се стреми към европейското семейство не се отказва от неосманските си амбиции. А напоследък се изнесоха факти, че подпомага „Ислямска държава  - ИД .”

Но да се върнем на термина „съжителство”. Последният съществува в ежедневиевния живот, като не може да замени термина „владичество”. Разликата било между литературното и историческото използване твърдят някои историци. „Владичество” по - скоро е административно политически термин, тъй като действително сме били под османско управление след завладяването на държавата ни в краят на XIV век.

България влиза в османската империяи и терминът е правилен, защото „ владичество” освен, че е научно исторически, означава робство, иго, гнет и пр., но е необходимо да се разясни  какво се е случвало по време на  „ владичеството,” а и защо се е случило. Използва се и термина „ робство ” - ето тука в това е проблема - дали да не се заличи този термин, защото по думите на мастити историци, както и на немалко политици - робство не е имало. Пак подобни „историци“ твърдят, че „ робство ” се използва в литературата, тъй като думата е влязла в паметта и психиката на българина. И когато се напише стихотворение или ода, думата е въздействаща. Добре, но ако не е имало робство, то тогава защо е имало тържища за продан на роби в Одрин и Цариград. Защо тогава народният фолклор пресъздава робството не само с песента „ Три синджира роби .” Ето някой източници, които споменават за вързаните на верига мъже и жени, които били съпровождани от заптиета и карани за продан в Цариград. В своето „ Задморско пътешествие” Бернандон де ла Брокиер - бургунски рицар, минавал през българските земи / 1432 г./ дава следното описание: ... „ Из пътя срещнах 15 мъже и най - малко 10 жени, всички българи с вериги на шията. Двама турци ги водеха за продан в Одрин.”  Не е имало робство, а       „ добронамереност  и  „съжителство.”

За безправието на българите християни разказва и Ханс Дершвал пътувал за Цариград през 1553 г. Той описва как са облечени българите, че нямат право да носят хубави дрехи, обувки, а само цървули. А дрехите само в сиво, бяло, кафяво - само едноцветно. Ханс Дершвал - / Дневникът на Ханс Дершвал за пътуването му до Цариград 1553 - 1555 г./,  казва още : ... „ По цялата империя по селата и градовете, онзи, който не може да се предпази, и който може да бъде заловен някъде, бива задържан, пленяван и продаван на чуждо място. Ние никъде не бяхме сигурни.” Може би това е „ културата и ценностната ” система на тази империя по това време - а дали се е освободила нейната наследница от този манталитет ?  Знаем отговора.

Подобни са изказванията на австриеца Фридрих фон Зайдел в своите „ Пътни бележки ” / 1596 г./. Във „ Време разделно ” акад. Андон Дончев описва по подобен, обективен и подобаващ начин живота и теглата на българите.

Периода е описан и в Османски извори за ислямизационните процеси на Балканите XVI - XIX в. / Издателство на БАН 1990 г./, както и в книгата на Георги Войнов „ Геноцидът на българите.” Безброй са авторите, които описват ситуацията по него време.

Страданията на българите  са описани и от Викария на монашеския орден в Цариград Барталомео де Яно / 1443 г. със съкращения / : ...” От шест години турците са отвлекли повече от 400 000 християни, заробили всички и унищожили множество от царствата и областите Сърбия, Дамяница, Трансилвания, България, Босна и особено кралствата Унгария и Саксония, като не смятаме старите и болните, които убили и обезглавявали, понеже не можели да ги откарат. Клетите християни, отвеждали в робство с въжета, железни вериги навързани по двама в този град / Цариград / безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат тежко. Видяхме и малки деца, и девойчета, носени в железни кафези, както се носят птици на пазар. О, жалостен взор ! О, тежка, печална и жална

мъка ! ”

Дипломатическият пратеник на австрийския император Ожие Бъсбек / 1553 г. / описва масовата търговия с роби в османската империя така : ...” Аз видях как караха нещастни християни от всички възрасти да вървят  вкупом и оковани във вериги, по същия начин, по който водят на пазар коне, навързани един за друг, за опашките. Смятам, че коментарът е излишен.

И не е имало робство. Но защо ще са тези описания тогава, ако не е видяна реалната действителност и пресъздадена с потрес и състрадание. Не бива да забравяме, че след колонизацията множество населени места са били подложени на денационализация, като българското население е било изтребвано, преселвано в Мала Азия или продавано по робските пазари.  Това са фактите уважаеми читателю. Чест прави преди всичко на тези ЧОВЕЦИ, описали безпристрастно, без да спестят реалностите - да опишат „благосъстоянието” и „съжителството”  на българите по времето на османското „ присъствие”.

Но дали прави чест на българските депутати с български корени вляли се в редиците на противоконституционните политически  протурски партии като ДПС и Народна партия „ Свобода и достойнство,” коалиционен партниор на Реформаторския блок. Тези протурски партии са либерални, т.е. / либерализъм - учтив, благовъзпитан, щедър, ангажиращ се със свободата и достоинството, както с ограничение върху властта - разбирай ограничаване, както и на църквата /.  Хубави думи, звучат добре, но на практика не е така, но това е друга тема.

Много са подобните факти, които доказват робството. Последното е описано и от Иван Вазов в „Под Игото”. Аз съм убеден, че голяма част от тези, които сега се опитват да преиначават българската история и литература дори  не са чели или са чели романа но не целият, а само отчасти.

 Защо терминът „робство” е правилен, защото синоними на робство са покорство, подчинение, безправие, робуване. Нима българите по това време не са били безправни, не са били зависими и подчинени на османската власт. Те  „неверниците”, „гяурите” са плащали безбожни данъци, защото не са   „праведни” за сметка на мюсюлманите. „Иго” и „владичество” са синоними на „робство”. „Иго” означава - робство, тормоз, изтезание, тегло, гнет. Нима това не е било така.

„Владичество"-то означава господство, власт, ръководство, контрол, хегемония. Ето защо този термин е административно политически, освен, че е научно историческия термин, също така означава „робство и иго”. Последните два термина не бива да се подменят с безличните „присъствие” и още повече със  „съжителство”. Естествено, че щом в населените места заедно с българите са живяли и османнци / турци / в обособените турски махали е имало и „съжителство” Имало е и  „присъствие”, но на османската власт, на оказване на контрол и ръководство на завладяните територии с тяхното население, но това не означава,  че не е имало робство.  Не е ли гавра да се прави опит за прокарване на термин като „съжителство”, като на практика няма съвместно „съжителство”, което да включва кръвен данък, както и няма „мирно съществуване”, което да свърши с въстание. А въстания са вдигани по различно време в различните райони на територията на завладяна България. Въстания не се вдигат, защото българите и османците, цигани, арменци и пр. са си живяли  добре са се разбирали по „ комшийски”. Въстания се вдигат, когато има явна нетърпимост и неиздържане на теглото, което тегли народа - непосилни данъци, тормоз, грабежи, кога от разбойници, кога от властите и т.н. Вярно е, че не всички са били роби в окови с вериги,  защото кой ще работи, кой ще допринася за османската империя, кой ще обработва земята и ще издържа многобройната армия непрекъснато воюваща и завладяваща нови и нови територии в различни посоки на света.

Когато са вземани деца за еничари насила и то със закон, без съгласието и против волята на родителите, впоследствие смяна на религията /вярата/, на имената с арабски, манталитета и самосъзнанието - това какво е ?  Двама историци пред една национална телевизия признават, че е имало „ робство”. Единият казва:„ има хора купени и продадени,” а другият: „във възрожденската епоха присъства - робство!”  Все пак има признание и по-категорично такова, но и предпазливост.

Един друг проф. историк - относно новата учебна програма пред /Нова Телевизия / също признава за безправието на българите като казва : ... „ В това време българите не са имали никакви права. Те не са можели да взимат държавни решения и решения за своя бизнес.” До тук добре, но ето и обръщането на палачинката. Професорът продължава : ... „Хората, които си искат турското робство не осъзнават, че са прекършени духовно.” Според професора правилната дума / термин / е „ владичество,” но не пояснява, какво означава то, че е еднозначно на „ робство .” А защо ? Дали не е от страх да не засегне някой, от  „предпазливост” ?  Пак според този професор Априлското въстание едва ли не е вдигнато само, защото са „ нарушени бизнес интереси и османската империя е подписала един режим на капитулациите / 1875 г./, с които се  правели   по - ниски мита за платове, произведени в Европа.” С една дума българите са ощетени и решили да вдигнат, ей така, въстание. Звучи крайно несериозно. А това, че въстанието се подготвя с години наред, изграждат се структури, комитети, събират се пари и се закупува тайно оръжие - изобщо се извършва съвсем организирано мероприятие на живот и смърт. Пренебрегва се н БРЦК, дейността на Васил Левски и неговите сподвижници и след неговото залавяне и обесване.  Намирисва ми освен на преиначаване на историята ни и предполагам, че не е прекалено силно ако го наречем предателство. Трябва да се стъпва на твърди позиции, защото описаното в историята е реалното положение на българите в османската империя. Но противопоставянето дали е трябвало да бъде потушавано по най - жесток начин, зверски кланета, опожаряване на села и градове, както в Батак, Перущица, Брацигово, Стара Загора / градът е изгорен, църквите са изгорени, избити са над десет хиляди и толкова са закарани за продан в Цариград - Истамбул /. Историческите факти не трябва да се подменят, а да се представят реално, инак как ще се добие представа за отделните периоди на османското „присъствието”. Не трябва да се допуска да бъде изтрита родовата памет. Но за това допринасят или поне се опитват да го постигнат не малко политици, които ще останат запомнени с васалното си поведение и угодничество в полза на чужди интереси, доказващи го непрекъснато през последните двадесет и шест години. Не може да не попитам защо след като честваме годишнини от освобождението, не се споменава от кого сме се освободили, от какво. Логично е да се мисли, че след като се освобождаваме от нещо, то вероятно е било от някаква зависимост, от нещо което ни е владяло, тормозело или поробило и държало в робство дълго време докато не е дошла свободата. Но тя не е дошла даром, а с цената на безброй свидни жертви. В тържествените слова на президент и тем подобни по време на подобни чествания се споменава за загиналите геройски за свободата, но не се споменава защо е необходимо това загиване, кой ги е убил. Е, това е колаборционизма в действие, но докога ? Може би няма да е за дълго, защото няма нищо вечно - предполагам, че това се знае и от „тях”.

Ще завърша с една мисъл на Джордж Оруел  „Който контролира миналото, контролира бъдещето, а който контролира настоящето, контролира миналото”. Не трябва  да позволим други да ни контролират. 

  ГЕОРГИ ПРОКОПОВ

какво да се решава "веднъж завинаги!"
Народът го казал,изпял,изстрадал в приказки,легенди и възстания! Както и Дядо Вазов,както Ботев,Левски и пр. Не трябва да се допуска никакъв опит ,дори мисъл за обезличаване или промяна!Това ще е предателство! Яростна съпротива срещу преиначаването,обезличаването,подценяването и подмяната! НАРОДЪТ Е КАЗАЛ-РОБСТВО! ТОЧКА!